Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 35

Приеми, о Сива, топлата кръв, която ще зашурти от прерязаните гърла; направи тази кръв да подхрани земята на Гондвана, за да се роди изобилен плод; тогава сектата „Капалика“, твоите скъпи синове, верните „мъже на черепа“ ще помогнат на гондванците да станат голям и могъщ народ, най-могъщия в цяла Индия!

Дола размахваше ръце и цялата свита повтаряше тази молитва.

Магьосницата стигна до мен. Страшните й очи се насочиха към моите все по-близо. Изведнъж ми хрумна една мисъл и аз извиках: „Дола, ако накараш да прережат гърлото ми тези хора, кръвта ми ще направи безплодна земята на Гондвана!“ Тези думи, които произнесох на индуски, с ясен и тържествен глас, направиха страхотно впечатление на кръвожадната магьосница. Тя престана да се моли. Дълбоко мълчание се възцари сред свитата. Дола остана за известно време неподвижна, изгледа ме и каза:

— Кой си ти, та говориш така?

— Аз съм един, който трябва да живее, ако не искаш да бъдеш прокълната от Сива!

— Откъде идваш? Какво правиш в нашата страна?

— Развържи ме и ще ти кажа. Магьосницата се замисли отново.

Взе мигновено решение и ме развърза.

Заповяда на хората си да намерят друга жертва.

Всичко, каквото правеше тя, за капаликанците бе повече от закон, те не биваше дори да се замислят трябва или не трябва да го изпълнят на часа.

Разбира се, Дола не ме освободи, заведе ме в една стая в двореца и отново ме попита:

— Какво правиш в Гондвана?

Нямаше начин да забавям отговора. В момента не знаех какво да отвърна и скроих набързо една история:

— Царице на капаликанците, дойдох в Гондвана заради златната мина!

— Каква златна мина? — запита Дола учудена.

— Златната мина, която е близо до Кампти — възкликнах.

— До Кампти? Че къде има насам златна мина?

— Никой не знае освен мен, защото сам я открих!

— И как стана това?

— С една тръстикова пръчка! Притежавам този дар да откривам златни мини!

— Ще ме заведеш на самото място — каза жадно Дола и от очите и заискриха светкавици, — но ако няма златна мина, ще ти прережа гърлото там, на самото място. Няма да казваш нищо на никого. И още тази нощ ще дойдеш с мен и с моя верен пазител!

Същата нощ излязохме тайно от двореца.

Заведох ги в джунглите и се спрях на едно място, което ми се виждаше удобно за бягство.

— Тука е — казах, — царице, отрежи едно тръстиково клонче и го дръж хоризонтално. Ще усетиш как невидима сила ще те притегли към земята.

Видях как ръцете на Дола започнаха да треперят. Никога през живота си не бях виждал по-жестока алчност.

— Златото ще подействува на кръвта ти! — добавих. Като чу думата кръв, Дола се хвърли да изпълни това, което вече аз нареждах.

Отряза тръстика и я хвана така, както и казах.

Слугата и наблюдаваше внимателно дали пръчката ще се наведе.

Нощта беше много хубава. Новата луна току-що изгряваше на хоризонта. Зад мен се простираше грамадна гора от калани.

С бърз скок — знаете добре как мога да скачам — аз се мушнах между дърветата и започнах да тичам бясно.

Два револверни изстрела отекнаха зад гърба ми.

Тичах до задавяне цели два часа, дъх не можех да си поема, сърцето ми удряше като чук между каланите.