Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 33

— А как ще се отървем от нея? — попита Сандокан. — Мисля да я дадем на тигрите да я разкъсат!

— Добре — съгласи се Яниш, — но все още нямаме изготвен план за действие. Не е никак лесно да се залови Дола. Единствената представителка на Сива е заобиколена от капаликанци и е доста добре пазена от тях. Да влезем в двореца и да я убием, ще бъде невъзможно.

— Ще трябва да го нападнем! — каза Сандокан.

— С двадесет души? — засмя се Яниш. — Скъпо братче, без да се самозалъгвам, знам, че сме много храбри, но за да свалиш принц Ситасива от трона му и да поставиш на негово място нашата Еллора, се иска и друго освен храброст!

— Но кой ти каза, че ще нападнем само с двадесет души! В планините на Виндхия ще намерим доста храбри мъже, готови да се бият за нас, особено като им заплатим добре.

— Прав си. Тези планини са пълни с разбойници! Но внимавай, защото и те се страхуват от Дола. Тази магьосница кара всички да треперят!

— Но не и Тигъра на Малайзия! — каза Сандокан. — Като освободим Гондвана от магьосницата, ще сторим голямо добро на хората. Планът на действие е вече начертан: ще заплатим на хиляда разбойници от планините на Виндхия и ще нападнем двореца! Когато хванем Дола и принца, останалото ще стане бързо и лесно! Не трябва да предприемаме нищо, преди да се завърне Хирундо, когото изпратих до Кампти, да събере сведения за принца Ситасива. Той ще се върне скоро!

— Дано ни донесе добри новини. А сега можем да си отдъхнем. Нахранихме се и се напихме добре, остава да последваме примера на стария Нандар и на Еллора, които спят спокойно в съседната пещера. Нашите тигърчета ще ги пазят.

Двете „братчета“ се изтегнаха върху меката мъхеста настилка в една от безкрайните пещери на Патхмари във Виндхия.

Групата бе пристигнала на север от Гондвана с влака, който свързваше Бомбай с Алахабад и се отклоняваше към Нагпур — най-важния град на тази област.

Бяха пристигнали на индийския бряг преди месец, когато на сто мили от Бомбай оставиха кораба в един малко посещаван залив и Яниш се препоръча за водач на научна експедиция, която уж щеше да изучава флората на Централна Индия.

Като следваха указанията на стария Нандар, който си спомняше много точно своята Гондвана, „експедицията“ се приюти в пещерите на Патхмари. В това време Яниш и Сандокан обмисляха започнатата борба.

Еллора трябваше да заеме своя трон.

Това бе целта на групата, но колкото тази цел бе ясна, толкова средствата за постигането и оставаха мъгляви.

Сандокан бе изпратил верния Хирундо до Кампти, където бе целият двор на Ситасива.

Сандокан и Яниш узнаха, че принцът, придружен от своята съветница, обикаляше царството си, като се спираше ту в един, ту в друг град. Придружаваха то верните до смърт капаликанци. Народът очакваше с ужас пристигането на владетеля, защото, щом влезеше в някой град, принцът заповядваше да бъдат принесени в жертва десет души.

Двадесет капаликанци — предвождани от кръвожадника, който свиреше на странен музикален инструмент, изработен от човешки череп, — влизаха по къщите, залавяха по пет жени и по пет мъже, връзваха ги и ги завеждаха при Дола и принца.