Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 34

Десет нещастници биваха приковани около статуята на Сива и след фанатичен танц Дола заповядваше на капаликанците да прережат гърлата им.

Това жертвоприношение осигуряваше благоденствието на Гондвана.

Приближаването на Ситасива караше народа да трепери, но никой не помисляше да се спаси с бягство. Суеверието бе пуснало дълбоки корени в душата на индусите, щото мнозина вярваха, че благоденствието на страната се дължи наистина на тези жертви.

Сандокан и Яниш бяха решили да сложат край на тези кръвопролития. Дали щяха да успеят? Не знаеха. Но и двамата вярваха в добрата си звезда.

— Невъзможно е да не успеем! — каза Сандокан.

— Имаш право — каза Яниш, — щом съдбата пожела да убия и седмата патица, показва, че всичко ще завърши добре. Успяхме да спасим Еллора и стареца от Дяволските рифове, да ги доведем до тук, ще успеем и да ги поставим на трона на Гондвана!

Яниш се изтегна и се приготви за сън.

Сандокан направи същото, когато неочаквано в пещерата прокънтя силен вик.

Беше установеният знак на часовите при забелязване на опасност.

— Някой приближава към пещерата! — каза Яниш и инстинктивно сложи ръка на револвера си.

Сандокан скочи към вратата.

В същия миг на противоположната страна се повдигна завеса: появиха се Еллора и Нандар.

— Нападение ли? — запита тя и очите и светнаха.

— Може би — отвърна Сандокан.

— Да не би някой да е издал скривалището ни? — обади се Яниш.

Но ненадейно лицата на всички се проясниха и силна руменина заля страните на Еллора.

Хирундо, любимецът на Сандокан, влезе в пещерата:

— Аз съм, Тигре!

Поздрави и пълният му с любов и нескрит копнеж поглед се спря за по-дълго върху прекрасното момиче.

Тръпка на жажда за близост премина между двамата и всички почувствуваха едно наистина зародило се вече, дълбоко приятелство между тях.

— Не те очаквахме тази нощ — обърна се към Хирундо Сандокан. — Какво е положението в Кампти? Какви новини носиш?

— Казвай по-бързо — рече Португалеца. — Чакахме само теб, за да започнем да действуваме!

— Истинско чудо е как успях да се върна — каза момъкът.

— Какво се е случило? — трепна Сандокан.

— Нещо, което никога не бях очаквал — отвърна Хирундо, — след като два дена обикалях из Кампти и събирах сведения, „Капалика“ се бе раздвижила като настъпан мравуняк. Хванаха ме, за да ме принесат в жертва на Сива!

Силна бледнина замени руменината по страните на Еллора.

— Разправяй, Хирундо! — гласът на девицата леко потрепера.

Вързаха ме за статуята на Сива заедно с девет нещастници. Цялата свита на принца бе около нас, чакаха пристигането на Ситасива и на Дола. Бях казал вече сбогом на живота, бях се простил и с вас! Оставаха ми още няколко мига да живея…

Еллора започна да диша тежко.

— Палачите — продължи задъхан Хирундо, като не откъсваше дълбокия си тъмен поглед от нея, — приближиха ножовете си към гърлата ни. Дола и принцът току-що бяха пристигнали. Магьосницата ме погледна с горящи очи и захвана своята молитва: