Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 32

С голямо старание започна да превързва ръката на младежа.

Сандокан и Яниш ги гледаха усмихнати.

— За какво мислиш? — запита ексмахараджата с глас, в който проличаваше лека завист.

— За същото, за което и ти — отвърна Пирата.

— Да чуя.

— Онези, двамата младежи, са и хубави, и смели.

— И се гледат така, като че ли…

— Като че ли какво?

— Да не предричаме бъдещето, скъпо братче — забеляза Яниш, — нека оставим Еллора да превърже Хирундо, а ние да се занимаем с нашите работи. Дадохме добър урок на англичаните, които сега знаят, че Сандокан е жив и че ще им достави доста главоболия!

— Да се надяваме — каза Сандокан, — но не бива да почиваме върху лаврите на тази малка победа. Англичаните няма да се откажат от намерението си да ме гонят. Ще трябва да си отваряме очите да не би да ни пресекат пътя към Индия!

— Няма да имат време — забеляза Португалеца, — преди корабокрушенците да срещнат някой кораб или да достигнат до някой пристан и да известят твоето „възкресение“, ние ще сме изминали доста път.

— Не трябва да забравяме, че корабът ни има нужда от поправка, а това ще ни принуди да загубим доста време . ..

— Няма значение. Вярвам в добрия край на плаването! Нашата щастлива звезда ни е закриляла винаги, а първото условие за успех е да имаме вяра в нея! Тази вяра ще ни вдъхне смелост да се впуснем в най-опасните набези! Ще достигнем Индия!

— А после?

— После ще отидем в царството Гондвана. Нашата щастлива звезда не е залязла още, скъпо братче. Ще видиш, че тя ще заблести много по-ярко, отколкото в миналото!

— Ти си добър пророк, Яниш — каза Сандокан и натъпка лулата си с тютюн.

Корабът продължаваше своя път при благоприятен вятър и никаква случка не го забави. През хубавите ясни нощи Португалеца вдигаше очи към небето и казваше:

— Виждаш ли онази звезда на изток? Тя е нашата звезда! Блясъкът и става все по-силен! Тя ще ни закриля!

ВТОРА ЧАСТ

ГОНДВАНА

— Убеждавам се все повече, че Индия е една изключително тайнствена страна! — каза Яниш. — Колкото повече я опознавам, толкова по-малко я разбирам!

— Защо така? — попита Сандокан.

— Ами защо например населението на Гондвана е толкова глупаво? — каза ексмахараджата. — Онзи народ, когото управлявах аз, ми се виждаше по-разумен.

— Какво ти дава право да мислиш така?

— Не виждаш ли, че тези глупаци се разтреперват само като им се спомене името на принц Ситасива? — запита Яниш.

— Разбира се. Ситасива е страшен тиранин, готов да убие всеки, който би произнесъл името му, без да се разтревожи — отговори Сандокан. — В Гондвана всеки ден се принасят в жертва на бог Сива десет предани поданици, за да се омилостиви жестокостта му и да даде той успех на царството.

— И това става под носа на англичаните! Англия няма да успее никога да превъзпита кръвожадните племена в Централна Индия. Гондвана се управлява от „Капалика“, а Ситасива е неин син.

— Кръвожадната Дола го е сменила с Еллора и сега е истинската господарка на Гондвана. Тя е най-близката съветница на принца. Управлява царството, подбужда Ситасива към кръвопролития.

— Трябва най-напред да унищожим нея — продължи Яниш, — когато се отървем от Дола, ще бъде по-лесно да довършим започнатото дело.