Читать «Владетелят на океана» онлайн - страница 9

Снарядите не достигнаха до „Мариана“, изпопадаха във водата на стотина метра от нея.

— Трябва да се потопи пирогата, на която е „миримът“! — заповяда Яниш. — Останалите засега не са опасни! Ей, тигърчета! Живо към…

Капитанът се обърна рязко към кърмата, като направи едновременно жест към Самбилонг:

— Къде е лоцманът?

— Капитане — отвърна Малаеца, който се намираше при двете кърмови оръдия, — видях как слезе долу!

Преди Яниш да успее да се опомни, Самбилонг с револвер в ръка се втурна в трюма и след минута извлече лоцмана, в ръцете на който димеше запален фитил.

— Куче! — викна Яниш. — Какво си намислил да сториш?

— Господарю — отвърна даякът. — Отидох долу да потърся фитил за топовете.

— Фитил? Лъжеш, мръснико! Опитал си се да запалиш „Мариана“! Самбилонг, вържи този човек! Като се разправим с даяките, ще имаме по-дълъг разговор с него!

— Ще минем и без връзване, сахиб — отговори Самбилонг, — ще го приспим съвсем просто за няколко часа и така ще имаме по-малко грижи по него!

Той хвана грубо лоцмана за рамената и натисна с големите пръсти на двете си ръце тила му. После натисна със средните пръсти шията малко по-долу, под челюстните ъгли, и наблегна върху сънната артерия. Ефектът беше поразителен. Лоцманът опули очи и разтвори уста, като че щеше да се задуши всеки миг. Дишането му стана прекъсващо се, главата му се наведе тежко назад и тялото му увисна безсилно в ръцете на Малаеца,

— Да не би да го уби? — попита Яниш.

— Не, сахиб — отвърна Самбилонг, — само го приспах. Ще се събуди най-рано след единадесет-дванадесет часа.

— Добре, захвърли го по-скоро и да идем горе. Там, доколкото чувам, започват оживено да стрелят,

Самбилонг остави лоцмана на пода и се покачи на палубата с Яниш, където се водеше все по-ожесточена битката.

Малката флота на настъпващия неприятел бе вече променила предишната си тактика. За да отслабят огъня, съсредоточен до този момент върху лодката с „мирима“, въоръжените с по-малките „лили“ пироги се разтегнаха на два фланга, като по такъв начин смятаха да привлекат част от огъня на оръдията на „Мариана“. Гранатите започнаха вече доста често да летят над нея, разкъсвайки платната и причинявайки от време на време и по-тежки повреди.

От екипажа един или двама бяха убити, а няколко — ранени, но това не даваше повод на останалите да вършат равномерно и спокойно бойната си работа. Пълненето на топовете и изстрелването на снарядите ставаше с абсолютна съсредоточеност,

— Потопи този проклет мирим, Самбилонг! — разпореди се малко по-нервно Яниш, след като обгърна положението с ястребов поглед,

Самбилонг натъкми внимателно оръдието.

— Бабабах!!!

Над борда на първата пирога се издигна за миг огромен воден стълб, сетне тя силно се наклони и започна да се пълни с вода.

— Прекрасен удар! — одобри Португалеца. Въпреки голямата повреда и непрестанна канонада, от борда на „Мариана“ даяките не престанаха да се приближават все по-бързо, оказваше се, че са толкова многочислени, че никаква загуба на хора нямаше да ги сплаши, напротив, фанатичното им решение да достигнат заседналия кораб ставаше все по-опасно.