Читать «Владетелят на океана» онлайн - страница 8

В тоя миг от палубата се разнесе тревожният глас на Самбилонг:

— Елате бързо горе, капитане! Даяките приближават!

Португалеца смукна още веднъж от цигарата и без да бърза, се изкачи на мостика.

Действително между островите се придвижваха около дузина дълги пироги, пред които напредваше двойна широка лодка с поставен върху нея „мирим“ — оръдие с малко по-големи размери от споменатата „лила“.

— Аха! — забеляза Яниш без видимо напрежение, като насочи бинокъла си към бавно придвижващите се пироги, пълни с въоръжени до зъби даяки, облечени в пъстри бойни дрехи. — Искат да премерят силите си с нас? Много добре! Приготви ли им угощение, Самбилонг?

— Да, капитане! Оръдията са пълни и екипажът е готов за сражение!

Действително и четиридесетте мъже от екипажа се намираха на определените места. Част от тях бяха снабдени с пушки, останалите стояха около оръдията, които се приготвяха след последни нареждания за сражението.

— Е, да заповядат сега! — усмихна се Яниш, доволен от бързото и точно изпълнение на заповедите му.

Слънцето се приготвяше да прехвърли далечния хоризонт, разпръсвайки последните си лъчи над брега и го къпеше с розова светлина, както и безбройните островви и коралови рифове, в които се разбиваха с глух шум налитащите от безкрайния морски простор вълни. Грамадният огнен диск на дневното светило се спускаше гордо и започна да се покрива със синкав воал, запалвайки около себе си фантастично красиво ветрило от облаци. Грейнаха широки и златистопурпурни ивици по небосклона и постепенно се сливаха с ярката синева на бездънното небе.

Най-после залезът настъпи. Някак изведнъж озари целия хоризонт с пожара си и бързо се потопи в оловните води на морето, оставяйки след себе си бледи ивици светлина, която ставаше все по-незабележима, докато не угасна изведнъж, като отстъпи място на стремителното свечеряване на юнската нощ.

Флотата на даяките значително ускори хода си.

Отпред, както по-рано, се придвижваше лодката с медния „мирим“, зад която, наредени в една линия, за да не бъдат изложени на огъня, който трябваше да даде „Мариана“, следваха останалите пироги.

— Е, момпрацемски тигри! Помнете, че Сандокан, нашият най-велик тигър, все едно ни гледа сега! Започвайте!

Самбилонг, който отдавна се целеше в първата лодка грижливо, допря фитила.

Раздаде се силен гърмеж.

Оръдието бе така сполучливо насочено, че високата мачта на даякската пирога заедно с грамадното платно хвръкнаха и бързо се озоваха във водата.

Гърмът бе съпроводен от яростния рев на даяките, които в отговор на „угощението“, което им даде Самбилонг, отвърнаха с изстрел от своя „мирим“. Но навярно в бързината не бяха определили точно целта и гранатата само проби триъгълното платно на носа на „Мариана“, което Португалеца бе забравил да нареди да приберат.

— Тия идиоти стрелят по-лошо и от португалските новобранци!

Той остана видимо спокоен, запалил нова цигара.

От страна на даяките се чуха ред сухи и къси изстрели на малките „лили“. Но тези гърмежи останаха съвършено безрезултатни.