Читать «Владетелят на океана» онлайн - страница 10

Към първоначалната флотилия, както забеляза екипажът на „Мариана“, внезапно се присъединиха отстрани десетки нови лодки, сякаш бяха изплавали от самото речно устие, буквално препълнени с превъоръ-жени диваци.

Като се събраха с подкрепленията, даяките все по-бързо и по-бързо идеха напред и доказваха, че имат очевидно намерение непременно да атакуват кораба.

— Работата започва да става много гореща! — измърмори Яниш и сам се залови за оръдието.

Две-ри гранати се врязаха в центъра на даякските лодки, унищожавайки всичко по пътя си, но сетне неприятелите се оказаха толкова близо до „Мариана“, че оръдията вече не успяваха да действуват.

— Е, тигърчета! — разпореди се гальовно-страшно Яниш! — Бързо очистете носа и грабнете оръжията!

Командата бе моментално изпълнена.

Всички стрелци се събраха на кърмовата част, оставяйки само няколко наблюдатели и сигнализатори. В това време Самбилонг с помощта на други две „тигърчета“ разтвори бързо няколко сандъка и разхвърли по палубата малки стоманени топки, осеяни с тънки, почти незабележими за окото игли.

Даяките, обезумели от злоба поради понесените загуби, заобиколиха „Мариана“, пълнейки околността с див рев и мъчейки се да се покатерят на палубата с ножове между зъбите.

Яниш измъкна сабята си и застана по средата на своите тигърчета.

— Стегни редовете!

В това време въоръжените с пушки стрелци не напускаха местата си от края на борда и даваха залпове.

Загубите за даяките ставаха все по-големи.

От толкова близко разстояние нито един изстрел не можеше да отиде напусто

Стрелбата се водеше с такова ожесточение, че дулата на пушките се нагорещиха и започнаха да парят ръцете на стрелците.

Убийственият огън, разбира се, не можеше да спре разярените диваци и те най-после успяха да се прехвърлят през борда и на огромни маси се изсипаха върху палубата…

Но в същия миг се раздадоха отчаяни викове от безумна болка.

Те замениха току-що раздаващите се викове за победа.

Врагът се натъкна на стоманените иглести топки.

Това страхотно оръжие извади от строя всички, които бяха успели да стигнат средата на палубата.

Оцелелите с няколко удара очистиха бордовете от убийствените игли и се стълпиха при мачтата.

Бяха около десет-дванадесет даяки.

Но оттам те бяха пометени с четири картечни изстрела; По такъв начин първият пристъп на врага бе отблъснат, но до победата бе още много далече.

След минута палубата на „Мариана“ отново бе наводнена с тълпи от гъвкави полуголи тела, които се хвърляха с дяволски вой, събираха се на групи за последен победен удар.

В този миг „на сцената“ се появиха ръчните бомби.

Като почака, когато изглеждаше вече, че корабът е в ръцете на даяките и на палубата се намираха стотина от тях, Яниш даде сигнал и върху им се посипаха бомбите.

Те избухваха с оглушителен трясък.

Унищожаваха масово нападателите.

Такива бомби бяха хвърлени и в препълнените с даяки пироги и потопяваха поголовно командата им.

Всичко това стана така бързо и неочаквано за врага, че приличаше на истински кошмар. Един миг — и нападателите вече отстъпваха по всички линии, като оставяха около кораба полупотъналите пироги, телата на стотици убити и ранени, които още се давеха с викове.