Читать «Последните флибустиери» онлайн - страница 8

Дон Барехо се почеса по брадата и погледна нагоре, сякаш искаше да получи вдъхновение от опушените греди на тавана.

— Висок… слаб … със силно руси коси, облечен в черно… сигурно е онзи господин, който пи с двамата непознати.

— Значи сте го видели? — попита офицерът.

— Много добре си го спомням, защото му сервирах аз. Беше в компанията на двама души, които влязоха преди него и които никога до този момент не бях виждал.

— Единият от тях не беше ли на средна възраст, а другият малко по-възрастен с прошарена брада?

— Точно така — отговори дон Барехо. — Изпразниха набързо доста бутилки ей на онази маса, която е още отрупана с чаши, после, възползвайки се от един момент, когато дъждът сякаш се канеше да намалее, си отидоха, придържайки се един друг, защото краката им не бяха много стабилни.

Офицерът се обърна към единия от алебардистите и му каза:

— Чу ли, Хосе?

— Да, господине.

— Значи ти не си бил на мястото си в този момент.

— И все пак, господине, заклевам се, че не съм се отдалечавал от онази врата, която горе-долу ме пазеше от дъжда.

— Може би в миг на разсеяност…

— Това е абсолютно невъзможно — отвърна решително алебардистът.

— Е тогава, кръчмарю? — попита офицерът.

— Да изпием по още няколко чаши и после ще огледаме по-обстойно къщата ми. Ей, почакайте, в избата ми има една бутилка, която е от двайсет и пет години: точно днес я държах в ръцете си. Искате ли да я опитаме, господин офицер?

— Иди и вземи бутилката отлежало вино — отговори началникът на патрула. — Ще имаме достатъчно време Д а обискираме къщата ти.

— Панкита, донеси свещ — извика гасконецът. — Дай ми и сабята, защото тази история с изчезналите мъже нещо ме ядоса.

Той грабна свещта и сабята и заслиза по стълбата, която водеше към избата. Като мина зад тезгяха, хитрият кръчмар взе и няколко покривки.

Не беше прекрачил още последното стъпало, когато видя пред себе си Бутафуоко и Мендоса.

— Е?… — попитаха в един глас и двамата.

— Лошо, приятели. Този Пфиферо е бил следен и патрулът иска да знае сега какво съм сторил с него.

— Трябва да го скрием някъде! — каза Мендоса. — Да го напъхаме в бъчвата с херес!

— Измислих нещо по-добро — отвърна гасконецът. — Искам да ви помоля да поиграете на призраци.

— Ти луд ли си, дон Барехо?

— Казвам ви, че ако не успеем да уплашим тези трима полицаи, работата при нас ще свърши зле, защото те имат намерение внимателно да огледат къщата и избата, за да търсят този проклет Пфиферо.

— Какво да направим, тогава? — попита Мендоса.

— Донесох ви покривки, с които ще се наметнете, когато офицерът и алебардистите слязат. В дъното на избата има и стари железа, ще намерите също и вериги. Преправете се на скелети или дяволи и ще видите как ще побегне патрулът!

— Качваш ли се вече? — попита Мендоса.

Трябва да занеса горе още две бутилки вино, за да завъртя окончателно главите им… След петнайсетина минути започнете да тропате. Аз отговарям за всичко.

Храбрият кръчмар поогледа прехвалените си бутилки, взе две и се заизкачва по стълбите, като стискаше здраво сабята си. После се втурна към масата, пръхтейки като тюлен.