Читать «Синът на червения корсар» онлайн - страница 2

— Танцувате ли, господин графе?

— Да, но само френски танци, тъй като съм израснал в Прованс.

— Как, нима вие не сте испанец? — учуди се домакинята. — Ако не се лъжа, графовете Миранда са от Кастилия.

— Баща ми беше женен за французойка и още като дете бях изпратен да живея при роднините на майка ми — каза младият мъж.

— Забелязвам, че говорите с чужд акцент — продължи маркизата.

— Моряците, които посещават чужди земи, лесно забравят майчиния си език — рече той.

— Откъде идвате сега, господин графе?

— От Санта Крус, скъпа маркизо.

— Сигурно по време на пътуването сте имали куп приключения?

— Само една буря и няколко стълкновения с пиратски кораби.

— Които сигурно сте потопили…

— О, не — усмихна се графът. — Само ги плених, а екипажите им оковах във вериги.

— А къде отивате сега?

— Ще остана тук, за да защитавам Санто Доминго — той задоволи любопитството на маркизата.

— Нима ни грози опасност? — продължи да се интересува красивата дама.

— Говори се, че група каторжници са се съюзили с пиратите, за да нападнат този град, но кълна се, четиридесетте оръдия на моя кораб…

Графът внезапно се обърна. Уланският капитан, който при появата му се беше намръщил най-много от всички, вървеше след тях, сякаш искаше да чуе какво си говореха двамата. Веднага щом младият граф се обърна, той бързо закрачи към някаква дама, която в същия този момент влизаше в залата.

— Кой е този господин? — попита графът, като сбърчи чело.

— Граф Сантяго, капитан на уланския полк от Гренада — усмихнато отвърна маркизата. — Интересува ли ви?

— Ни най-малко, скъпа маркизо. Струва ми се, че искаше да чуе за какво си говорим.

— Той е един от моите почитатели.

— Съвсем естествено е такава красива жена като вас да има безброй почитатели — рече графът.

— О, графе! — каза кокетно маркизата.

— Обича ли ви?

— Миналата седмица прободе с шпагата си един лейтенант, тъй като смяташе, че предпочитам нещастника.

— Значи капитанът е ревнив?

— Да. Изглежда е майстор на шпагата.

— Бих искал да проверя това с удоволствие — произнесе с ирония графът.

— Пазете се от него, графе!

— Нима мислите, че се страхувам от капитана?

— Не, господин графе, но ще ми бъде мъчно…

— За какво?

— Ако ви се случи нещастие. Младият капитан изгледа жената учудено:

— Ще ви бъде мъчно, ако ми се случи нещастие? Въпреки, че ме познавате едва от пет минути?

— Винаги съм се удивлявала на моряците, които са мъжествени и любезни като вас, господин графе.

Капитанът потисна въздишката си и каза тихо:

— Чудно. Също и чичо ми…

— Какво казахте, господин графе?

— Че музиката е божествена. Не искате ли да потанцуваме?

— С удоволствие!

Когато танцът свърши и графът отведе маркизата обратно на мястото й, той чу зад себе си глас:

— Графе, вие танцувате отлично, дали играете на карти по същия начин?

Графът се обърна и видя зад себе си капитана на уланите. Той го измери с дълъг изпитателен поглед и отвърна с лека ирония:

— Един благородник трябва да умее както да танцува, така и да играе на карти. А също и — добави весело той, — ако му се наложи, да върти шпагата.