Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 121

— Х-м — този път беше Карела.

— Х-м — последва го Лайдър. — Разбира се, аз ти цитирах ранния Фройд, а оттогава в областта на тълкуването на сънищата е постигнато много. В този случай, тъй като пациентът е имал циклични кошмари, бих допуснал, че той се е опитвал да постави под контрол първоначалната травма, един вид да не позволява тя да му причинява повече болки, като я проследява отново и отново. По мое мнение, това ще да е била най-вероятната цел на този повтарящ се сън.

— Коя травма?

— Не знам каква травма. Ти познаваш случая, ти ми кажи.

— Изгубил е зрението си. Предполагам, че това…

— Напълно е възможно това да е причината.

— Обаче… не, виж какво. Когато Джими е разказвал на Лемар за изнасилването, казал му е, че Бог е наказал него вместо другите. Казал е на Лемар, че изнасилването е причина за неговото ослепяване.

— Точно така, но загубата на зрението не е могла да бъде тази травма, защото той после е обвинил за слепотата си това, което се е случило.

— И какво се е случило?

— Не знам.

— Кога е бил ранен?

— На четиринадесети декември.

— Преди това участвал ли е в бойни действия?

— Да, още от началото на месеца…

„И цял месец ли водихте бой с другата банда?“

„Голям бой беше, докторе.“

„И след това си почивахте?“

„Да, и Лойд ни каза да се махаме.“

— Какво има? — попита Лайдър.

— Възможно ли е…

— Кое?

— Не знам — каза Карела. — Позволи ми… позволи ми да се опитам да свържа нещата. Съгласен ли си?

— Няма закъде да бързаме.

Устата на Карела внезапно пресъхна. Навлажни устните си с език, кимна и се опита да си спомни всичко, което беше прочел в доклада на Лемар в болницата, докато се опитваше да потиска половото си желание към Джанет. Опита се да си спомни доклада в подробности. Опита се да си спомни и всичко това, което Дани Кортес вчера му бе казал по телефона.

„Цял месец бе имало големи боеве. А «Алфа» беше долу, в подножието на хълма, където лейтенантът беше организирал команден пункт до една бамбукова горичка… Група «Браво» се катереше нагоре по хълма, където се беше окопал врагът. А лейтенантът слезе долу да види къде на майната си е група «Алфа»… И тогава започна обстрелът с миномети. Ония копелета бяха настроили мерниците за бамбуковата горичка и започнаха да таковат мамата на всичко, което беше там.“

Това бе разказът на Дани Кортес за деня трети декември преди десет години, когато лейтенант Роджър Блейк е бил убит при минометен обстрел.

„Страшна работа. «Алфа» се прикриваше по време на обстрела и затова не можа да стигне до лейтенанта навреме… При тая война трябваше да си прибираш убитите и ранените, защото ако не ги прибереш, ония ги прибираха и ги нарязваха на парчета, за врага ми е думата. Нали разбирате? От «Алфа» после ни казаха, че заради обстрела не са могли да го спасят. Могли са само да гледат как ония го завличат в джунглата. После го намериха в една яма нарязан на парчета. Ония копелета така правеха: нарежат тялото на парчета и го хвърлят в някоя яма… Нарязваха ги с щикове.“