Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 119

Лайдър беше просто психолог.

По времето, когато бе започнал да практикува, даже и един автомонтьор можеше да окачи на работилницата си табела, че предлага и услугите си като „психолог“, без да трябва да доказва какво разбира под това. Времената обаче се бяха изменили и сега за всичко се издаваха разрешителни. Много психолози, сред тях и Лайдър, все още обаче изпитваха комплекс за малоценност в присъствието на психиатър, или, не дай боже, в присъствието на тази елитна и августейша личност — психоаналитика. На приеми или срещи с такива учени хора Лайдър често говореше на професионални теми, за да стане ясно, че си разбира от занаята. Забавното в случая беше, че той наистина си разбираше от занаята. Щеше да бъде добре Лайдър да отиде на психиатър. Един психиатър сигурно щеше да му помогне да се освободи от комплекса си за малоценност. Вместо да направи това, той прекарваше по осем часа на ден в кабинета си в полицейското управление и разговаряше с прости полицаи, сред които се чувстваше по-висше същество.

— За какви кошмари става дума?

— Кошмарът е все един и същ — рече Карела.

— Аха, говориш за цикличен кошмар.

— Да — съгласи се Карела. В присъствието на Лайдър започна да изпитва нещо като чувство за малоценност. Знаеше, че трябваше да използва думата „цикличен“, но някак си я бе пропуснал. Лайдър носеше бифокални стъкла, зад които очите му изглеждаха много голем. На брадата му бе останала една троха, навярно скоро бе обядвал.

— Можеш ли да ми разкажеш съдържанието на този цикличен сън?

— Мога — отвърна Карела и започна да разказва. „Навечерието на Коледа е. Майката и бащата на Джими украсяват коледна елха. Джими и четири други момчета са седнали на пода в хола и наблюдават. Бащата на Джими казва на момчетата, че трябва да му помогнат да украси елхата. Те отказват. Майката на Джими казва, че няма защо да помагат, щом се чувстват уморени. Коледните украшения започват да падат от елхата, чупят се върху пода със силни звуци, които стресват бащата на Джими. Не успява да запази равновесие, пада на пода върху счупените украшения, порязва се така лошо, че кръвта му изтича и умира. Мокетът е зелен и червената кръв се просмуква в него. Майката на Джими плаче. Повдига полата си и под нея се вижда пенис.“

— Х-м — проточи Лейдър.

— Това е сънят — рече Карела.

— Х-м — повтори Лейдър.

— Сънят е бил анализиран от някой си майор Ралф Лемар…

— Военен лекар?

— Да, психиатър.

— Психиатър, х-м — уточни Лайдър.

— И той изглежда е останал с впечатлението, че кошмарът е свързан с едно групово изнасилване, състояло се преди няколко години.

— Няколко години преди какво?

— Преди времето, в което се е заел с лечението на пациента.

— Кога се е заел с това лечение?

— Преди десет години.

— Преди десет години, х-м. А изнасилването колко години преди това е станало?

— Е, точно в това е проблемът. Изнасилване не е имало. Разговаряхме с момичето, което уж е било изнасилено, и то отрече да е имало такова нещо.

— Може би ви е излъгало. Много изнасилени жени…

— Не, тази говореше истината.