Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 117

Ед Макбейн

— Та кажи сега, защо си губиш времето с тия военни?

— Ами Пит — започна Карела, — човекът е имал кошмари…

— И аз имам кошмари. И какво от това?

— И се е свързал със стар приятел от армията, с който е кроил нещо.

— Така е според майка му — отвърна Бърнс.

— Има вид на надежден свидетел.

— На какво е свидетел? Нали не е виждала това писмо, което той уж е изпратил?

Той обаче й е казал, че е изпратил такова писмо.

— Казал й е, че изпратил писмо до свой армейски приятел?

— Казал й. Даже й споменал и името на човека.

— Обаче тя не може да си го спомни.

— Точно така.

— Е, тогава каква е файдата от нея? — попита Бърнс, взе чашата си, отпи от нея и веднага я постави на бюрото. Проклетото кафе бе студено. — Могъл е да изпрати писмо до всеки от група „Алфа“. Нали ми каза, че имал адресите на всичките?

— Точно тъй. Взел ги е по време на другарската среща.

— Добре де, каква връзка може да има това писмо с неговото убийство? Пак ще те питам — защо си губиш времето с военните?

— Ами заради кошмарите — отвърна Карела и сви рамене.

— Той мисли — намеси се Майер, — че…

— Той ням ли е? — сряза го Бърнс.

— Какво?

— Детектив Карела ням ли е?

— Не, господине, обаче…

— Обаче нека той самият да ми каже какво мисли.

— Не знам какво да мисля — рече Карела. — Обаче ме смущава фактът, че Джими Харис си спомня за едно изнасилване, каквото всъщност не е имало.

— Ако вярваш на момичето.

— Вярвам на това момиче — каза Карела.

— И аз — добави Майер.

— Какво общо може да има това с убийствата? — настоя Бърнс. — Човекът е бил заклан, и жена му е била заклана, и още една жена е била заклана.

— Не мисля, че има връзка между всичките убийства — каза Карела. — Според мен има връзка между първите две, но не мога да видя връзка…

— Искаш да кажеш, че ей така, наслуки, си е подбрал друга жертва, това ли искаш да кажеш?

— Не съвсем наслуки. Е, могъл е да си избере всекиго, в този смисъл е било наслуки. Жертвата обаче е трябвало да бъде сляпа. В този смисъл изборът на друг слепец е бил умишлен.

Хоуз дотогава бе мълчал. Сега проговори, съвсем тихичко, защото бе в периферията на този случай и не му се искаше да предизвиква трусове в момента, когато лейтенантът сам ги предизвикваше. — Пит, може би става дума за димна завеса.

— Никой не е толкова тъп — отвърна Бърнс.

— За да утрепеш някого, не ти трябва много акъл — рече Майер.

— Не ти трябва, обаче трябва да си тъп, за да си прикриваш следите с нови убийства.

— Хайде да видим още веднъж с какво разполагаме — предложи Карела.

— Добре, казвай.

— Джими е изпратил писмо до стар приятел от армията във връзка с някакъв план за бързо забогатяване.

— Продължавай.

— Майка му мисли, че Джими може да е кроил нещо противозаконно.

— Какво например?

— Става дума само за нейни предположения, но тя е допускала, че той се е нуждаел от човек, боравещ с огнестрелно оръжие. Да вземем и факта, че е изпратил писмото след срещата в август.