Читать «Зимна луна» онлайн - страница 52

Довлече се до мястото, където помнеше, че е оставил видеокамерата.

Тя не беше там.

Започна да я търси, като постепенно разширяваше периметъра, докато не се отдалечи прекалено много от първоначалната точка. Не можа да намери камерата.

Пушката също липсваше. Както и захвърления от него дискмен заедно със слушалките.

Без особено желание се върна в къщата. Направи си цяла кана със силно кафе. Беше почти толкова горчиво и черно като еспресо. С първата чаша глътна и две таблетки аспирин.

Обикновено приготвяше слабо кафе и се ограничаваше до две или три чаши на ден. Прекалено големите количества кофеин можеха да му причинят проблеми с простатата. Тази сутрин не го беше грижа дори и простатата му да се беше издула до размерите на баскетболна топка. Той се нуждаеше от кафе.

Свали от колана си кобура заедно с пистолета, който през цялото време си беше останал там, и го сложи на кухненската маса. Издърпа стола и седна на него близо до оръжието, за да му е под ръка.

Няколко пъти разгледа лявата си китка, която беше пъхнал в отвора, сякаш се страхуваше, че може изведнъж да се разпадне. И защо не? Не беше ли преживяното по-нереално и фантастично от всичко, което му се беше случвало досега?

Още при първите лъчи на изгряващото слънце той закачи кобура, върна се на поляната и продължи да търси камерата, пушката и дискмена.

Бяха изчезнали.

Можеше да мине и без пушката. Тя не беше единственото му средство за самоотбрана.

Дискменът си беше изпълнил задачата. Не му трябваше повече. Освен това той си спомни как димеше вътрешността на кутията и колко беше нажежена, когато я откачи от колана. Сигурно вече за нищо не ставаше.

Обаче страшно много му трябваше камерата. Без нея не разполагаше с никакво доказателство за видяното. Може би и затова му беше отнета.

Върна се в къщата, направи нова кана кафе и започна да пише върху белите страници със своя красив почерк. Написаното от него гласеше:

Казвам се Едуардо Фернандес и станах свидетел на поредица от странни и нелогични явления. Не си падам много по воденето на дневници. Често си обещавах да започна да пиша дневник със започването на годината, но винаги губех интерес към тази работа до края на януари. Въпреки това съм достатъчно притеснен, за да опиша сега всичко, което видях и тепърва мога да видя в следващите дни. Правя го, за да има писмено доказателство за тези явления, в случай че нещо стане с мен.

Помъчи се да разкаже своята история с прости думи. Дори избягваше да излага своята версия за произхода на феномена или силата, която стоеше зад появата на прохода. Всъщност той се поколеба дали да го нарече проход, но накрая използва този термин, защото на някакво дълбоко подсъзнателно ниво, което нямаше нищо общо с логиката и езика, знаеше, че нещото си беше точно един проход. Ако умреше — трябваше да се примири, дори можеше да бъде убит — преди да събере доказателства за странните събития, той се надяваше, че този, който ще прочете неговите писания, ще бъде впечатлен от логичния разказ и няма да го пренебрегне като измислица на някакъв изкуфял дъртак.