Читать «Зимна луна» онлайн - страница 183

В колежа една нейна приятелка, Уенди Фелцър, се беше разболяла от рак на черния дроб. Тя беше решила да добави към методите на лекарите курс по самолечение чрез терапия на въображението. Уенди си представяше белите кръвни телца като рицари в блестящи доспехи и с вълшебни мечове, а рака като дракон. Тя медитираше по два часа на ден, докато не видеше в съзнанието си как всичките рицари убиват чудовището. Дарителят беше архитипът на всички видове рак, самото хлъзгаво и гнусно олицетворение на злото. При Уенди драконът беше победил. Не е хубаво сега да си го припомня, никак не е хубаво.

То започна да изкачва стъпалата към нея.

Тя вдигна узито.

Най-противното на прикрепването на Дарителя към трупа беше степента на неговата близост. Копчетата на погребалната бяла риза се бяха разкопчали и оттам се виждаха няколко пипала. Те бяха отворили разреза, направен при аутопсията от съдебния лекар. Тези израстъци на червени петна чезнеха някъде вътре в трупа и проникваха дълбоко в студените тъкани. Създанието сякаш се забавляваше при неговия контакт с плътта. Прегръдка, която беше толкова необяснима, колкото противна и отблъскваща.

Самото му съществуване беше скандално и обидно. То може би беше доказателството, че Вселената е една лудница, пълна с безсмислени светове и безцелни галактики.

То се качи две стъпала нагоре, към площадката. Три. Четири. Хедър изчака още едно. Пет стъпала нагоре, седем стъпала до нея. Крехка маса от пипала се появи между разтворените устни на мъртвеца, като сноп от обагрени с кръв черни езици.

Хедър откри огън. Задържа спусъка натиснат твърде дълго. Изстреля твърде много боеприпаси. Десет или дванайсет куршума, може би дори четиринайсет. Беше учудващо изобщо, че в нейното психическо състояние не изпразни и двата пълнителя. Деветмилиметровите парчета стомана и олово се забиха в безкръвен диагонал в гърдите на мъртвеца. Пронизаха тялото и улучиха увитите в него пипала.

Паразитът и мъртвият организъм-гостоприемник отскочиха назад и паднаха на пода в коридора. На стълбите останаха да лежат две откъснати пипала дълги по около половин метър. Нито един от тези ампутирани крайници не кървеше. И двете продължиха да се движат. Гърчеха се като змии.

Хедър беше вцепенена от страховитата гледка, защото почти веднага неконтролираните мускулни спазми и нервни гърчове преминаха в съзнателно движение. Всяко парче от основното тяло сякаш координираше действията си с другото. Те запълзяха едно към друго. Първото слезе от стъпалото, а второто се изправи, за да го посрещне. Когато се докоснаха, стана трансформация, която беше в границите на магията и извън нормалното разбиране на Хедър, въпреки че се случваше пред очите й. Двете се сляха в едно, сякаш гладката като коприна черна кожа върху тях беше някаква водна повърхност. Щом двете се слепиха, от новообразуваното тяло изскочиха осем по-малки пипала. Новият организъм се превърна в подобна на рак — но без очи — форма, която беше мека и пластична като първообраза. Вибриращо, сякаш поддържането на формата изискваше неимоверни усилия, новото образувание заслиза по стъпалата към тялото-майка, от което се беше отделило.