Читать «Зимна луна» онлайн - страница 169

Джак бутна настрани дневника, стана от стола и каза:

— Достатъчно засега. Ще можем да прочетем останалото по-късно. Видяното от Едуардо потвърждава собствените ни преживявания. Това е важното. Може да са мислили, че е изкуфял дъртак. Може да си помислят, че сме разглезени градски чеда, които имат фобия и страхова невроза от цялото това обширно открито пространство, но лесно няма да бъдат отхвърлени свидетелските показания на всички нас.

Хедър попита:

— И кого ще повикаме, местния шериф ли?

— Пол Йънгблъд, после Травис Потьр. Те вече подозират нещо нередно тук — макар че никой от тях няма представа какво е това нередно нещо. С няколко местни хора на наша страна имаме шансове заместниците на шерифа да ни вземат насериозно.

С пушката в ръка Джак отиде до телефона на стената. Вдигна слушалката, заслуша се, натисна няколко пъти бутона за прекъсване, набра няколко цифри и накрая затвори.

— Няма връзка — каза.

Тя подозираше, че ще стане така още, когато той се запъти към телефона. След инцидента с компютъра разбра, че нямаше да е толкова лесно да повикат помощ. Въпреки това не искаше да мисли за безизходна ситуация, в която те бяха в капан.

— Сигурно бурята е прекъснала линията — предположи Джак.

— Телефонните проводници не са ли разположени на същите стълбове, на които са и електрическите?

— Да, а ние имаме ток, значи не е била бурята.

Той грабна ключовете за експлоръра и за черокито на Едуардо от закачалката.

— Добре, хайде да се разкарваме оттук. Ще отидем с колата до Пол и Каролин, а оттам ще повикаме Травис.

Хедър затъкна жълтия дневник в панталона си и вдигна догоре ципа на якето. Взе микроузито и 38-калибровия корт от плота.

Докато Тоби ставаше от стола, Фалстаф излезе изпод масата и тръгна направо към вратата, свързваща кухнята с гаража. Кучето явно разбираше, че излизат, и приветстваше решението им.

Джак отключи вратата, отвори я бързо, но внимателно, прекоси прага с насочена напред пушка, сякаш очакваше врагът им да ги дебне в гаража. Запали лампата, огледа се наляво и надясно, след което каза:

— Всичко е наред.

Тоби последва баща си с Фалстаф до него.

Хедър напусна последна, като гледаше към прозорците: Сняг. Нищо друго освен студени маси сняг.

Дори при запалена лампа гаражът беше мрачен. Беше студено като в хладилник. Голямата секционна плъзгаща се врата подрънкваше на вятъра. Но тя не натисна бутона, за да я задейства. Щяха да са в по-голяма сигурност, ако я отвореха с дистанционното едва когато се качат в експлоръра.

Докато Джак се увери, че Тоби се е качил отзад и е закопчал предпазния колан — и че кучето също е влязло — Хедър забърза към пътническото място отпред. През цялото време гледаше надолу, убедена, че нещо се намираше под експлоръра и щеше да я сграбчи за глезените.

Тя си спомни смътно видяното от привидението от другата страна на прага, когато беше разтворила леко вратата в съня си в петък през нощта. Лъскаво и черно. Виещо се и бързо. Не можа да различи пълната му форма, въпреки че според нея беше нещо голямо и с безформени извиващи се пипала.