Читать «Зимна луна» онлайн - страница 160

Знаеше със сигурност, че този враг е реален: не призрак или демон, не само параноидно-шизофренична халюцинация на един болен мозък, а създание от плът и кръв. Без съмнение плътта му беше неимоверно странна. А кръвта му нямаше да бъде определена за такава от който и да било лекар. Но въпреки това си бяха плът и кръв.

Той не знаеше какво беше това нещо, откъде беше дошло или от какво се беше родило. Знаеше само, че то съществува. И че се намира някъде в ранчо Куотърмас.

Джак лежеше на една страна, но Хедър вече не беше допряна до него. Беше се обърнала на другата страна.

Снежни кристали тропаха по прозореца, като прецизно регулиран астрономически часовник, който отмерваше всяка стотна от секундата. Вятърът, който брулеше снега, тихо бръмчеше. На Джак му се стори, че слуша бръмченето на тиха и тайна космическа машина, която се движи из вселената и обикаля безспир в кръг:

Той отметна завивките, седна, стана.

Хедър не се събуди.

Нощта продължаваше да властва, но от изток се беше показала бледосива светлина, която беше предвестник на новия ден.

Джак се опита да надвие гаденето и се изправи. Треперенето му го обезпокои повече от неразположението на стомаха. В спалнята беше топло, а той трепереше. Въпреки това отиде до своя гардероб, тихо отвори вратата, извади джинси и риза и ги навлече.

Вече буден, не чувстваше ужаса, който го беше извадил от съня, но продължаваше да трепери от страх. И се притесняваше за Тоби. Излезе от тяхната спалня с намерението да провери стаята на сина си.

Фалстаф лежеше в сенчестия коридор на втория етаж и съсредоточено се взираше през отворената врата на спалнята, която се намираше до тази на Тоби. Там Хедър беше подредила компютрите си. Странна и бледа светлина се прокрадваше от вратата и осветяваше козината на кучето. То седеше неподвижно като статуя и напрегнато. Четвъртитата му и масивна глава беше приведена надолу и издадена напред. И не махаше с опашката.

Когато Джак го доближи, то изскимтя приглушено и раздразнено.

От стаята се чуваше тихо тракане на компютърна клавиатура. Някой пишеше бързо. Тишина. После нов откос от набиране на букви.

В кабинета на Хедър пред един от компютрите седеше Тоби. Блясъкът от монитора с голям размер, който беше обърнат с гръб към Джак, беше единственият източник на светлина в бившата спалня. Светеше много по-ярко, отколкото беше отразената светлина в коридора. Направо къпеше момчето в плавно сменящи се сенки от синьо, зелено и пурпурно, внезапен изблик на червено, оранжево, после пак синьо и зелено.

Извън прозореца зад Тоби продължаваше да царува нощта, тъй като началото на сивия изгрев още не се виждаше от тази страна на къщата. Снежинките се удряха в стъклото и бързо се превръщаха в сини и зелени пайети на светлината на монитора.

Джак пристъпи прага на стаята и каза:

— Тоби?

Момчето изобщо не отмести поглед от екрана. Малките му ръце се движеха по клавиатурата и предизвикваха серии от енергично тракане. Машината не издаваше никакъв друг звук, нищо от обикновените пиукания и чегъртания.