Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 64

Ключът от стартера.

Това беше неоспоримо доказателство, че не може да има доверие в себе си. Тя се бе самозалъгвала, че ключът не е в нея. А нямаше друга причина да го прави, освен ако не възнамеряваше да го използва, за да избожда очи и да убива. В нея живееше някакво друго същество, което беше способно да извърши всякакви жестокости и да осъществи зловещото предчувствие: ключът, окото, забий и завърти.

Марти стана и се приближи до остъклената външна врата.

В същия миг Валит изскочи пред вратата и сложи лапи на стъклото.

Марти отстъпи назад, но не защото кучето я уплаши, а защото се страхуваше да не го нарани. Ако наистина беше в състояние да стори зло на Дъсти, тогава и горкият Валит не беше в безопасност.

— Марти? — чу гласът на Дъсти от кухнята.

Тя не отговори.

— Марти, къде си? Какво става?

Марти хукна нагоре по стълбите, като прескачаше по две стъпала наведнъж. С лявата ръка се държеше за перилата, а с дясната ровеше в джоба си.

Тя извади ключа и го стисна в шепата си. От пръстите й се подаваше само заостреният връх. Досущ кама.

Може би щеше да съумее да го изхвърли през прозореца. Навън, в мрака. В храстите или в двора на съседите, откъдето нямаше да може да го вземе лесно.

Но някои от прозорците в коридора бяха заковани. А рамките на другите се бяха издули от дъжда и нямаше да се отворят.

Окото. Ключът. Забий и завърти.

Марти нямаше време. Дъсти щеше да я намери всеки момент.

Тя не смееше да рискува, опитвайки се да отвори някой прозорец, докато през това време Дъсти се приближаваше към нея. Ключът още беше в ръката й. Видеше ли Дъсти, Марти можеше да извърши някоя от невъобразимите жестокости, с които през целия следобед бе изпълнено съзнанието й. Тя реши да изхвърли ключа в тоалетната и да пусне водата.

Налудничава идея.

Но нямаше друг избор. Трябваше да действа.

Обикновено тихият Валит започна да лае.

Марти се втурна в спалнята и запали лампата, после се насочи към банята, но спря, като видя нощното шкафче на Дъсти.

В чекмеджето имаше полуавтоматичен пистолет, който Дъсти бе купил за самоотбрана.

Марти бе изхвърлила толкова много други неща, а дори не бе помислила за най-опасната вещ в къщата.

Това беше още един пример за коварна самозаблуда. Другата Марти я бе насочила погрешно, бе насърчила истерията й и бе отвличала вниманието й до последния момент, когато най-малко беше в състояние да разсъждава или да действа трезво и когато Дъсти беше наблизо, и едва сега я бе накарала да си спомни за пистолета.

Дъсти заповяда на Валит да седне и кучето престана да лае.

След като купи пистолета, Дъсти бе настоял Марти да се научи да стреля и двамата ходиха десетина пъти на стрелбището. Марти не обичаше оръжията и не искаше да има пистолет в къщата, макар да разбираше необходимостта от самоотбрана в един свят, където прогресът и насилието нарастваха с еднаква скорост.

Но за нейно учудване, тя се научи да борави с колта.

Марти отчаяно искаше да се отърве от пистолета. Дъсти нямаше да е в безопасност, докато оръжието беше в къщата и достъпно за нея.