Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 63

Лизи Бордън взе теслата и халоса мъжа си по главата.

Острието на резачката се огъна и се измъкна от дървената дръжка. Марти го хвърли на пода.

И когато тази работа свърши, тя го довърши.

Сред електрическите инструменти имаше и трион с толкова страшно острие, че Марти трябваше да събере всичката си смелост, за да го вземе и включи. Зъбците се врязаха в дървото и дръжката на брадвата падна на тезгяха.

Марти изключи електрическия трион и го остави настрана.

После сложи в менгемето чука и сряза дръжката.

Сетне лопатата.

Мотиката.

Греблото.

Какво още оставаше?

Лостът. Целият беше от стомана. Не можеше да се среже.

Марти реши да го използва, за да строши резачката. Ударите отекваха оглушително в гаража.

Но лостът остана непокътнат. Беше опасен като чука, който бе накарал Марти да използва триона.

Тя се въртеше в затворен кръг. Не беше свършила нищо. Всъщност лостът беше по-ефективен от чука, защото с него се боравеше по-лесно.

Нямаше надежда. Къщата не можеше да бъде обезопасена. Това не можеше да стане, докато Марти живееше там. Не предметите, а самата тя беше източникът на тези зловещи мисли и единствената заплаха.

В съзнанието й минаваха мисли, които я ужасяваха.

Вратата на гаража започна да се вдига. Марти се обърна и видя микробуса и Дъсти и Валит на предната седалка. Тя си спомни за видението с ключа за стартера, който изважда окото на Дъсти и извика:

— Стой далеч от мен! За Бога, не се приближавай! Нещо ми става.

На лицето на Дъсти се изписа недоумение.

— О, Боже.

Марти пусна лоста, но металните части на брадвата и на чука бяха наблизо. Лесно можеше да ги грабне и да разбие предното стъкло на микробуса.

Ключът. Окото. Забий и завърти.

Изведнъж Марти осъзна, че не е изхвърлила ключа за стартера на колата. Как можа да забрави да се отърве от него, веднага щом се прибра вкъщи и преди да се справи с всичко останало — ножовете, точилката и градинските инструменти? Ако видението наистина беше предчувствие и ужасяващият акт на насилие бе неизбежен, ключът за стартера беше първото нещо, което трябваше да счупи и да изхвърли на дъното на контейнера за смет.

Тя се обърна и забърза към кухнята.

Ключът не беше окачен на дъската, където би трябвало да бъде.

На масата бяха само чашата с неизпитата джинджифилова бира и капачката на бутилката.

На стола бе преметнат дъждобранът й. Ключът не беше в джобовете.

Дъсти я викаше. Гласът му се чуваше все по-наблизо.

Марти хукна към външната врата с единственото намерение да увеличи разстоянието между себе си и Дъсти. Тя не можеше да предвиди последиците от това лудешко бягство, нито знаеше къде отива и какво смята да направи. В момента нищо друго нямаше значение, освен да стои далеч от Дъсти, за да не го нарани.

Тя се подхлъзна на килимчето в коридора и падна на дясната си страна.

Болка прониза лакътя и ръката й.

Нещо в джоба на джинсите й я убоде и Марти веднага се сети какво е.