Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 62

Подозренията на Дъсти трудно можеше да се смятат за основателни, като се имаше предвид безукорно поддържаната територия около клиниката. Тревата беше добре окосена, земята — леко размекната от дъжда, а храстите — красиво подкастрени. В мрака не се криеше нищо съмнително.

Валит се плашеше лесно, но там се чувстваше добре и извърши тоалета си, без да проявява нервност или припряност.

Дъсти събра изпражненията в синьо пликче и тръгна по уличката зад клиниката. Видя кофа за смет и изхвърли торбичката, после огледа служебните входове, но не забеляза нищо необикновено.

Той се отправи към микробуса, погледна към стаята на Скийт и видя силует на прозореца.

Човекът изглеждаше твърде висок и широкоплещест, за да е Скийт или доктор Донклин. Том Уонг си бе тръгнал, но и неговата фигура беше различна от телосложението на онзи мъж.

Дъсти не виждаше лицето и очите му, но беше сигурен, че непознатият го наблюдава.

Дъсти се втренчи в него и след известно време тъмния силует се обърна и изчезна от полезрението му.

Хрумна му да изтича до стаята на брат си и да разбере кой е мъжът. Но по всяка вероятност човекът щеше да се окаже член на персонала на клиниката. Или друг пациент, отишъл на гости на Скийт.

От друга страна, ако кроеше нещо лошо, мъжът на прозореца едва ли щеше да продължи да стои там, след като Дъсти го беше видял. Той несъмнено вече бе излязъл от стаята на Скийт.

В Дъсти се бореха здравия разум и подозрението. Скийт нямаше пари, нито перспективи или власт. От него не можеше да се отнеме нищо, което би мотивирало някого да измисли сложна конспирация.

Пък и врагът — ако добродушният Скийт изобщо имаше такъв — би осъзнал колко е безпредметно да се впуска в заплетени машинации да изтезава и убие хлапето. Ако бъдеше оставен на произвола на съдбата, Скийт щеше да се самоизтезава по-безпощадно и от най-жестокия демон и старателно да се придържа към пътя на унищожението.

А може би онази стая не беше на Скийт. Дъсти беше сигурен, когато я погледна, но сега се разколеба.

Той въздъхна.

Изгаряше от нетърпение да се прибере вкъщи при Марти, да се отърси от безумието на този ден и да се върне в реалността.

* * *

Лизи Бордън взе теслата и халоса мъжа си по главата.

Този ред от детско стихче се въртеше в съзнанието на Марти и й пречеше да разсъждава трезво. Тя трябваше да полага огромни усилия, за да се съсредоточи.

На тезгяха в гаража имаше менгеме. Марти сложи там брадвата и затегна челюстите.

Тя едва успя да вдигне голямата резачка — опасен инструмент, но не толкова страшен, колкото брадвата, която трябваше да бъде унищожена. После Марти щеше да разбие и резачката.

Използвайки резачката, тя атакува дървената дръжка. Стоманената глава пак можеше да бъде смъртоносна, дори след като бъде отделена от дръжката, но ако остане непокътната, брадвата беше много по-опасна от отделените си части.