Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 61

Марти знаеше, че трябва да пази очите си, но не посмя да спре, за да потърси предпазни очила. Тя имаше още много работа, а Дъсти можеше да се върне всеки момент.

Марти хвърли на пода градинската ножица и ожесточено я заудря с чука, докато пружината й изскочи и дръжките се разпаднаха.

После натроши вилата. Удря я, докато дървената дръжка се разби на парчета и зъбците се огънаха и преплетоха.

Чукът тежеше килограм и половина, но за да се постигне желания ефект, се изискваше сила и равновесие. Марти се обля в пот, задъха се, устата й пресъхна и гърлото й започна да пари, но продължи равномерно да вдига чука и да удря.

Сутринта щеше да страда и всеки мускул на ръцете и раменете й щеше да я боли, но в момента се чувстваше толкова добре, че болката не я интересуваше. През тялото й премина приятно усещане за сила и контрол. Всеки удар я изпълваше с трепетна възбуда и беше изключително приятен, дори еротичен. Марти поемаше въздух, като се изправяше и издаваше вик на удоволствие, когато се навеждаше под тежестта на чука, за да нанесе удар…

Изведнъж тя чу звуците, които излизат от устата и осъзна, че ръмжи като звяр.

Марти се обърна и видя изражението си в страничното огледало на понтиака. Раменете й бяха прегърбени, а вратът — протегнат напред и изкривен под странен ъгъл. Косите й бяха разрошени и стърчаха така, сякаш я бе ударил електрически ток. Умопомрачението бе изкривило лицето й като на вещица, а в очите й блестеше безумие.

Какво би сторила на Дъсти ако той се върнеше в този момент?

Марти потрепери от отвращение и пусна чука.

25.

Дъсти предполагаше, че ще закъснее за вечеря, затова бе взел храна за Валит. Той отвори найлоновото пликче и изсипа на земята до микробуса кафявите топчета от сушено агнешко с ориз.

— Съжалявам за скапаната обстановка — извини се Дъсти на кучето.

Но Валит не беше претенциозен и с удоволствие започна да яде.

Дъсти извади клетъчния си телефон и се обади вкъщи. След третото позвъняване отговори телефонния секретар. Той предположи, че Марти слуша и каза:

— Скарлет, аз съм, Рет. Обаждам се само да ти кажа, че в края на краищата, ми пука за теб, по дяволите.

Марти не вдигна слушалката.

— Къде си, Марти? — попита Дъсти, сетне добави: — Съжалявам, че закъснях. Денят ми беше адски тежък. Ще си бъда вкъщи след половин час и ще излезем да вечеряме някъде. В скъп ресторант, който не можем да си позволим. Омръзна ми да се стискам и да си броя парите. Ще изтеглим заем от банката, ако трябва.

Марти или не чуваше телефона, или не си беше вкъщи.

Валит бе изял храната си. Дъсти извади купа и шише и му наля вода.

Двамата тръгнаха по оскъдно осветената морава край клиниката „Нов живот“. Разходката беше с цел кучето да свърши естествените си нужди, а Дъсти да огледа по-отблизо сградата.

Дори в клиниката да се извършваше нещо незаконно, Дъсти нямаше представа къде да търси доказателства за истинската й същност. Вероятно нямаше тайна врата, водеща към подземния щаб на злосторника в стил филмите на Джеймс Бонд. Нито можеше да очаква да открие бездушния прислужник на граф Дракула, който тайно пренася ковчег с жив благородник от каретата в мазето. Това беше Южна Калифорния в началото на шеметно ново хилядолетие, където имаше много по-странни същества отколкото в „Златният пръст“ и вампирите, макар че в момента, изглежда, никое от тях не се спотайваше наоколо.