Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 266

— Майко, как умря Доменик? — неочаквано попита Дъсти.

Въпросът накара Клодет да млъкне, сякаш бе чула изстрел.

Той я погледна в очите и се засрами, че е разбрал истината — отначало интуитивно, а после — разсъждавайки логично. Дъсти знаеше истината още когато беше момче, но я бе отхвърлил и никога не я бе произнасял на глас. Срамът му бе позволил на Клодет, на бащата на Скийт и после на Дерек Ламптън да смачкат Скийт. Ако Дъсти им бе казал истината за Доменик, това можеше да ги обезоръжи и да осигури на Скийт по-добър живот.

— Сигурно си била покрусена, когато първото ти дете се е родило със синдрома на Даун — каза Дъсти. — Такива големи надежди и такава тъжна реалност.

— Какви ги говориш? — Гласът й беше по-тих, но още по-силно зареден с гняв.

Коридорът изведнъж стана по-тесен и таванът сякаш бавно започна да се спуска надолу, заплашвайки да ги смаже живи.

— И после — друга трагедия. Синдром на внезапна детска смърт. Колко ли е било трудно да понесеш… клюките и медицинското разследване, докато си чакала да произнесат крайното решение за смъртта на Доменик.

Марти рязко пое въздух през стиснати зъби, като разбра накъде отива всичко това.

— Дъсти — каза тя, предупреждавайки го, че не трябва да говори повече.

Но той бе мълчал, когато конфронтацията и истината можеха да помогнат на Скийт и сега бе решил да направи каквото може, за да принуди Клодет да потърси лечение за Младши, докато не е станало късно.

— Един от най-ясните ми ранни спомени, майко, беше един ден, когато бях петгодишен… няколко седмици, след като изписаха Скийт от родилното отделение. Ти се роди преждевременно, Скийт. Знаеш ли това?

— Предполагам — треперейки, отговори Скийт.

— Мислели са, че няма да оцелееш. И когато са те довели вкъщи, са смятали, че страдаш от мозъчно увреждане, което рано или късно ще се прояви. Но това не станало.

— Неспособността ми да уча — напомни му Скийт.

— Може би — съгласи се Дъсти. — Ако наистина си имал такава.

Клодет погледна Дъсти така, сякаш беше змия, и искаше да я стъпче, преди да я е ухапала, но се страхуваше да предприеме нещо, за да не я предизвика.