Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 264

— Господи, миличък, не рискувай — каза Марти.

— Ед Маволе — повтори Дъсти.

— Слушам — отговори Ерик.

Дъсти бързо слезе по стълбите. Ерик гледаше право в него, но явно не разбираше какво ще се случи. Повтаряйки активиращото име, Дъсти изтръгна картечния пистолет от ръцете му и блъсна с рамо зашеметения мъж, поваляйки го на пода.

Дъсти също падна и се претърколи в стъклата и треските от разбитата външна врата, като се уплаши, че може да произведе неволен изстрел. Той се блъсна в масичката до стената във фоайето и удари главата си, но не се простреля в крака, в слабините или на друго място.

Дъсти се изправи и видя, Че Ерик вече е станал. Изглеждаше озадачен, но ядосан и готов да убива.

— Ед Маволе — извика Марти, изпреварвайки Дъсти.

В същия миг Дъсти погледна към площадката на стълбището и видя Младши, въоръжен с арбалет.

— Не! — изкрещя Дъсти.

Но Младши стреля и стрелата се заби в гърдите на Ерик.

Той се свлече на колене. Гневният, убийствен поглед изчезна от очите му и той озадачено огледа фоайето, което очевидно му беше непознато. После примигна и се строполи мъртъв на пода.

Дъсти хукна нагоре по стълбите, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Челото му пулсираше от удара в масичката и зрението му беше замъглено от гняв.

Младши се опита да използва арбалета като щит, за да блокира атаката. Дъсти хвана оръжието и го изтръгна от ръцете на момчето, хвърли го на пода и продължи да върви, като повлече Младши по коридора и го блъсна в стената.

— Гадно, болно копеле.

— Той имаше картечен пистолет.

— Вече му го бях отнел — изкрещя Дъсти, изпръсквайки Младши със слюнка.

— Не видях!

— Видя, но въпреки това стреля!

И сетне се появи Клодет, раздели ги и застана пред Дъсти. Очите й блестяха по-безмилостно от всякога. За пръв път през живота й лицето й не поразяваше с красотата си, а с ужасяваща жестокост.

— Остави го на мира! Махни се от него!

— Той уби Ерик.

— Той ни спаси! Всички щяхме да сме мъртви, ако не беше Младши! — Гласът й беше пронизителен, устните бледи, а кожата сивкава, сякаш беше богиня от камък, която бе оживяла и се бе разгневила. — Той има смелостта и интелекта да ни спаси!

Ламптън също дойде от устата му се лееха потоци от утешителни думи. Двамата с Клодет започнаха да говорят едновременно.

В същото време Ламптън се опитваше да вземе картечния пистолет от дясната ръка на Дъсти, който едва тогава осъзна, че го държи и го пусна.

— По-добре да се обадим на полицията — каза Ламптън и се отдалечи от тях.

Скийт се приближи предпазливо. Стоеше настрана от майка си и близо до Дъсти. Чешита застана малко по-нататък, като ги гледаше така, сякаш най-после бе установил контакт с извънземните, с които отдавна искаше да се срещне.

Никой от тях не бе напуснал къщата, както им бе казал Дъсти. Или се бяха върнали, след като бяха стигнали до покрива на задната веранда. Поне Ламптън и Клодет сигурно бяха разбрали, че Младши зарежда арбалета с намерението да се включи в битката и очевидно не се бяха опитали да го спрат. Или се бяха страхували да го сторят. Всеки родител, който притежаваше здрав разум и искрено обичаше детето си, щеше да изтръгне арбалета от ръцете му и да го измъкне от къщата. А може би идеята едно момче с примитивно оръжие да победи мъж с картечен пистолет — изопачено въплъщение на схващането на русо за благородния дивак, предизвикващо възхищение в научните литературни кръгове — това беше твърде съблазнително, за да устоят. Дъсти вече не можеше да се преструва, че разбира странния мисловен процес на тези хора и му беше омръзнало да се опитва.