Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 263

— Джони Айзлин!

Ерик зареди нов пълнител в картечния пистолет.

— Уен Чанг!

Ерик изстреля осем или девет куршума към бюфета, от който се разхвърчаха трески.

— Джослин Джордан!

Дъсти бе прочел голяма част от „Кандидатът от Манджурия“ и я бе прегледал до края, търсейки имена, особено онова, което щеше да го активира, и ги бе запомнил всичките. Отличната му зрителна памет и здравият разум го бяха мотивирали да стане бояджия, а не важна клечка в света на Големите идеи, но романът изобилстваше от герои, някои от които бяха незначителна като Вайъла Нарвили и се появяваха една след триста страници и може би нямаше да има време да ги изреди всичките, преди Ерик да му пръсне черепа.

— Алън Мелвин!

Ерик започна да се качва по стълбите, като продължаваше да стреля.

— Ели Айзлин! — извика Дъсти и едва не обезумя от страх, като си помисли до какъв абсурден край би довело безбройното изброяване на имена, докато се опитва да спре неумолимия ход на времето.

— Нора Ламптън!

Дъсти блъсна надолу бюфета и се хвърли вляво, далеч от стълбите, зад стената, когато още един автоматичен откос надупчи изящната мебел, датираща от осемнайсети век.

Ерик изсумтя и изруга, но не стана ясно дали е ранен или блъснат от бюфета. Стъпалата бяха широки и той вероятно бе успял да се дръпне встрани.

Дъсти не се осмели да подаде глава, за да види какво става.

В същия миг се появи Марти, която още не беше избягала и буташе шкаф с три чекмеджета, измъкнат от кабинета на Ламптън.

Дъсти я погледна гневно.

Той блъсна Марти настрана, започна да блъска шкафа и отново тръгна към площадката на стълбището. Бюфетът бе повалил Ерик долу във фоайето. Левият му крак беше затиснат. Той още държеше картечния пистолет и стреля към стълбите.

Дъсти се скри зад шкафа. Куршумите рикошираха в тавана и разкъртиха мазилка.

Сърцето му биеше като обезумяло.

Когато предпазливо се осмели да надникне към фоайето, той видя, че Ерик е издърпал крака си от бюфета и се изправя. Той беше безмилостен като робот и програмиран от инструкции, а не от разум или емоции.

— Юджини Роуз Чейни!

Без дори да накуцва, Ерик тръгна към стълбите.

— Ед Маволе!

— Слушам.

Ерик спря. Убийственото, гневно изражение изчезна от лицето му, което стана безизразно в очакване на активиране.

Да, Ед Маволе беше името, но Дъсти не знаеше стихчето хайку. Според Нед Мадъруел лавиците в книжарниците бяха отрупани със сборници със стихчета хайку, затова дори ако книгите, които бе донесъл, бяха в Дъсти, редовете за достъп можеше да не са в тях.

Ерик трепна, примигна и възвърна убийствените си намерения.

— Ед Маволе — повтори Дъсти.

Ерик отново замръзна на мястото си и отговори:

— Слушам.

Това нямаше да е забавно, но трябваше да е осъществимо. Дъсти реши да повтаря вълшебното име, да слезе при Ерик да грабне картечния пистолет от ръката му, да го повали на пода, да го удари по главата с приклада и да го завърже. Може би когато дойдеше в съзнание, Ерик вече нямаше да е робот убиец. Инак трябваше да го държат завързан и да му прочетат всичките стихчета хайку, които намереха, докато той реагираше.