Читать «Мъртъв образ» онлайн - страница 18

— Успокой се. Дай ми само една седмица. Ако той не се оправи дотогава, с радост ще се оттегля.

— Казваш го пред свидетел. Една седмица, приятел, и нито ден повече.

На следващата сутрин чаках Уес в гримьорната му, когато той пристигна както обикновено със закъснение за първите снимки.

Застанал на прага на отворената врата, той трудно успя да ме фокусира.

— И ако това не е учителят… — Уес тръсна глава. — Не, грешка. Предполага се, че аз играя учителя в този — как му беше името — боклук, който снимаме.

— Уес, искам да говоря с теб.

— Хей, ама че смехория. И аз имах същото намерение спрямо теб. Изчакай само да си взема една бира, а? — Като се обърна тромаво, той затвори вратата на гримьорната и се отправи с несигурни крачки към миниатюрния хладилник.

— Опитай се умът ти да остане бистър. Важно е — обадих се аз.

— Добре. Разбира се. — Уес отвори кутията бира и остави отворена вратата на хладилника, докато отпие голяма глътка. После избърса устата си. — Но първо искам да ми направиш една услуга.

— Зависи каква.

— Няма нужда да се моля, знаеш това. Мога просто да продължа и да го направя. Опитвам се да бъда учтив.

— Каква е услугата?

— В понеделник е рожденият ми ден. Искам почивка. Тогава има мотокрос край Сонора. Искам да прекарам един дълъг уикенд там. — Той отпи още бира.

— Веднъж бяхме сключили споразумение.

Уес се намръщи. Бирата потече по брадата му.

— Аз пиша сценария и режисирам. Ти играеш. Или двамата, или никой.

— Да, и? Аз удържах на обещанието.

— Студията ми отпусна срок от една седмица. За да те изправя на крака. Ако не, излизам от филма.

Той се изкиска подигравателно.

— Ще им кажа, че няма да работя без теб.

— Не е толкова просто, Уес. В настоящия момент те не са готови да изпълняват твоите желания. Ти губиш позиции. Спомняш ли си защо ти хареса нашият екип?

Той замълча нерешително.

— Защото искаше приятел. Който да те предпази от това да допуснеш същата грешка, както се изрази. Да те предпази да не провалиш всичко. Е, добре, Уес, точно това правиш. Проваляш всичко.

Уес довърши бирата си и смачка кутията. Устните му ядно се свиха.

— Защото искам свободен ден за рождения си ден?

— Не, защото не играеш добре ролята си. Ти не си Джеймс Дийкън. Но си убедил себе си, че си, и че в понеделник ще умреш при катастрофа.

Той премигна учудено. После насмешливо се усмихна.

— А ти какво си, оракул ли?

— Неопитен психиатър. Подсъзнателно ти искаш да завършиш легендата. Начина, по който се държиш — приликите са твърде големи.

— Казах ти още при първата ни среща — не обичам глупостите!

— Тогава го докажи. В понеделник не се приближавай до мотор, кола, дори и до малолитражен автомобил. Ела трезвен в студията. Свърши си работата толкова добре, колкото знаеш. Ще те откарам у нас. Ще си направим малко парти. Ти, аз и Джил. Тя обеща да сготви любимото ти ядене: котлети, боб на фурна и варена царевица. Домашно приготвена торта за рождения ти ден. Шоколадова. Още едно твое любимо лакомство. Ще преспиш у дома. На сутринта ще оставим Джеймс Дийкън зад гърба си и…

— Да, бе? И какво?

— Осъществяваш кариерата, която Дийкън никога не е имал.