Читать «Мъртъв образ» онлайн - страница 17

Потреперах.

— Сменяш темата. Какво общо има това с хороскопите и астрологията?

— Рождената дата на Крейн.

— Е, и?

— Тя съвпада с датата на смъртта на Дийкън.

Дадох си сметка, че за миг престанах да дишам.

— И какво?

— Много лошо, човече. Недей да ми казваш, че е съвпадение. Това е от звездите. Знаеш какво ще последва. За теб Крейн е златна мина. Но лесната печалба ще пресъхне след четири месеца.

Не попитах защо.

— Наближава рожденият ден на Крейн. Годишнината от смъртта на Дийкън.

Когато се замислих над това, открих и други съвпадения. Уес щеше да навърши трийсет и три — възрастта, на която бе умрял Дийкън. По това време Уес щеше да бъде на финала на третия си филм — почти на същото място в третия филм на Дийкън, когато той…

Снимахме „Необуздана ярост“ по сценария, който бях написал. В него се разказваше за един мъж, израсъл в престъпен квартал, който се връща да учителства там. Местна улична банда тормози него и жена му, докато се оказва, че единственият начин да оцелее е, като се върне към живота на насилието (преди години той бил водач на своя банда), от когото някога е избягал.

Уес даде идеята да се допълни образа на героя, като се покаже и неговата любов към моторите. Трябва да призная, че този облик имаше рекламна стойност, предвид добре известната страст на Уес към ралитата. Ала ме загложди страх, особено когато той настоя лично да изпълнява номерата.

Не можах да го разубедя. Сякаш безупречното му поведение по време на първите два филма се бе оказало твърде уморително за него и сега той се хвърли в другата крайност — идваше късно, пиеше на снимачната площадка, погаждаше големи номера на екипа. Например една негова шега с фишек предизвика пожар в караваната с костюмите.

Всичко това придобиваше формата на желание да умре. Неговото пълно идентифициране с Дийкън го водеше към последната прилика.

И точно като Дийкън при финалните снимки, Уес започна да изглежда не на себе си. С хлътнали бузи, с разфокусиран поглед, сгърбен от недояждане и недоспиване. Снимките му бяха под всякаква критика.

— Как, по дяволите, можем да искаме от публиката да плаща, за да гледа този боклук? — попита заместник-директорът на студията.

— Ще трябва камерата да не се спира задълго на него. Да прибягвам до кадри на персонажите, с които говори. — Сърцето ми се сви.

— Това ми звучи познато — обади се Джил зад мен.

Знаех какво имаше предвид. Бях станал режисьор, а преди това бях критикувал „Нарушени обещания“.

— Добре, не можеш ли да го контролираш? — попита заместник-директорът.

— Трудно е. Тези дни не е съвсем на себе си.

— По дяволите, ако ти не можеш, навярно някой друг режисьор би могъл. Този боклук ни коства 40 милиона долара.

Заплахата ме накара да кипна. Едва не му казах да си вземе четирийсетте милиона и да си ги завре в…

Внезапно осъзнах спасителната сламка, която ми подаваше той. И се овладях.