Читать «Мъртъв образ» онлайн - страница 20

Дишането стана по-високо, свирещо и задъхано.

— Уес?

— Не светвай лампата!

— Притеснявах се за теб, приятелю.

— Недей…

Но аз го направих. И от онова, което видях, ми се повдигна. Тялото му бе хлътнало в един стол. По-точно би било да се каже — просмукано, гниещо, разлагащо се. На бузите му имаше дупки, през които се виждаха зъбите. Около него на пода чернееше подобно на локва петно, сред което бяха разпилени скапани зеленчуци, от които се носеше нетърпима смрад.

— Май трябваше да отида на ралито на рождения си ден, а? — Гласът му излизаше със свистене през зеещите на шията му дупки.

— По дяволите, приятелю. — Сълзите рукнаха от очите ми. — Боже мой, трябваше да те оставя да го направиш.

— Ще ми направиш ли една услуга? Изгаси осветлението. Остави ме да свърша с това на спокойствие.

Имах толкова неща да му казвам. Но не можах. Сърцето ми се пръскаше от мъка.

— И, приятелю — додаде той, — мисля, че би било по-добре да забравиш за нашата сделка. Повече няма да работим заедно.

— Как да ти помогна? Сигурно има нещо, което бих могъл…

— Да, остави ме да приключа с това по начина, по който трябва.

— Чуй ме, аз…

— Иди си! — каза Уес. — Страшно ме боли, като те виждам тук, като чувам съжалението в гласа ти.

— Но аз се безпокоя за теб. Ти си ми приятел. Аз…

— Ето защо знам, че ще направиш това, което те моля. — Дупката в гърлото му издаде още един свистящ звук. — И ще си тръгнеш.

Стоях в мрака, чувайки и другите звуци, които издаваше: като от разлагаща се плът.

— Лекар. Сигурно има нещо, с което лекарят би могъл…

— Беше тук. И направи това. Никой лекар не може да излекува онова, което не е наред с мен. А сега, ако нямаш нищо против…

— Какво?

— Не съм те канил. Махай се оттук!

Изчаках още един продължителен момент.

— Разбира се.

— Обичам те, човече — каза той.

— Аз също.

Зашеметен, излязох, залитайки навън. Слязох по стълбите. Минах през пясъка. Заслепен от слънцето, неспособен да прочистя ноздрите си от зловонието в стаята, повърнах до колата.

* * *

На следващия ден отидох отново там. За последен път. Джил дойде с мен. Уес се беше преместил. Никога не узнах къде.

Ето как свърши неговата кариера. Талантът му го бе напуснал, но колко дълго и решително се бе съпротивлявал той.

Филми. Безсмъртие.

Разбирате ли, специалните ефекти са скъпи. От студията ще се опитат с всички средства да съкратят разходите.

Уес ми беше казал:

— Забрави за нашата сделка.

Но по-късно открих какво е имал предвид: той бе работил без мен в един последен филм. Обаче не беше вписан сред имената на участниците. „Зомбита от ада“. Спомняте ли си колко ужасно изглеждаше Бела Лугози в последния му филм, преди да го погребат, увит в наметката на Дракула?

Бела изглеждаше прекрасно в сравнение с Уес. Гледах филма за зомбитата в един кинотеатър в Холивуд. Имаше голяма посещаемост. Двамата с Джил едва си намерихме места.

Джил се разплака, както и аз.

Този проклет град. Никой не го е грижа как е направено, стига залите да са претъпкани.

Публиката избухна в аплодисменти, когато Уес тръгна дебнешком към главната героиня.