Читать «Лотарията» онлайн - страница 57

— Ще се връщаме ли тук?

— Всъщност Линда Фрийман днес ще освободи стаята си. Ще идем в друг хотел, където ще се регистрираш като Лу Ан Тайлър — една от най-богатите гражданки на страната ни. Току-що пристигнала в града и готова да превземе света.

— Бил ли си преди на такава пресконференция? Той кимна.

— На няколко. Голяма лудница става понякога. Особено когато спечелилият води и семейството си. Парите вършат странни неща с хората. Но поне не продължава дълго. Задават ти куп въпроси и после си тръгваш. — Той помълча и добави: — Добре правиш, че заминаваш за Швеция в памет на майка си.

Лу Ан сведе поглед и се заигра с крачетата на Лиса.

— Надявам се. Поне ще е по-различно.

— Май наистина имаш нужда да промениш обстановката.

— Не знам колко дълго ще остана там.

— Остани колкото ти се ще, дори завинаги, ако искаш.

— Не съм много сигурна, че там ще се чувствам на място.

Той обхвана раменете й и я погледна в лицето.

— Слушай, Лу Ан, трябва да имаш повече вяра в себе си. Е, не можеш да се похвалиш с престижни дипломи, но си умна, великолепна майка си и имаш добро сърце. По мое мнение това те извежда пред деветдесет и девет процента от населението.

— Не знам дали щях да се справя, ако ти не ми помагаше. Той сви рамене.

— Нали ти казах, на мен това ми е работата. — Пусна раменете й и извади цигара от пакета. — Какво ще кажеш да обядваме набързо и после да идеш да си поискат наградата? Готова ли сте да станете безсрамно богата, мадам?

Лу Ан пое дълбоко дъх и едва тогава отговори;

— Готова съм.

Лу Ан излезе от сградата на националната лотария и пое по улицата към предварително уговореното място за срещата й с Чарли. Той бе останал да пази Лиса, докато тя приключеше вътре.

— Не пропусна нищо от онова, което ставаше покрай нея. Много будно дете е.

— Не след дълго ще има да я гоня насам-натам.

— Как ли не се опитваше да се измъкне от мен и да запълзи долу, ако щеш, вярвай. — Чарли се усмихна и постави възбудената Лиса обратно в количката й. — Е, как мина?

— Държаха се много дружелюбно. Оказаха ми внимание като на важна личност. „Искате ли кафе, мис Тайлър?“ „Желаете ли телефон, за да позвъните някъде?“ Една жена ми предложи да я наема като лична секретарка. — Тя се разсмя.

— Трябва да свикваш. Разписката у теб ли е?