Читать «Лотарията» онлайн - страница 56

Той поведе Лу Ан към изхода на залата и след няколко минути вече вървяха бавно по улицата по посока към хотела. Беше красива свежа нощ с безброй звезди по ясното небе. Чарли потърка ръката си.

— Господи, помислих си, че ще ми счупиш пръстите. За какво беше това?

— Не ти трябва да знаеш — отсече Лу Ан. После му се усмихна, пое с пълни гърди хладния ароматен въздух и внезапно смушка Чарли с лакът, палаво усмихната. — Който стигне последен до хотела, плаща вечерята.

Тя се понесе като синя стрела с развят назад шлифер и до Чарли долетяха радостните й викове. Той се засмя и заподтичва след нея с Лиса в количката.

Щастието и на двама им щеше да помръкне, ако бяха видели човека, който ги проследи до залата на националната лотария и сега ги наблюдаваше от отсрещния тротоар. Романело бе предположил, че проследяването на Лу Ан ще доведе до интересни разкрития. Но дори той трябваше да признае, че очакванията му бяха многократно надхвърлени.

13

— Сигурна ли си, че искаш да отидеш там, Лу Ан?

— Да, мистър Джаксън, напълно — със сериозен тон отвърна тя в слушалката. — Винаги съм искала да отида в Швеция. Семейството на майка ми много отдавна се е преселило оттам. Много й се щеше да види тая страна, но не й се удаде възможност. Тъй че ще го направя един вид в нейна памет. Много ли ще ви затрудня?

— Всичко е затруднение, Лу Ан. Тук опира просто до степени на трудност.

— Но можете да го уредите, нали? Бих искала да отида и на други места, но ми се ще да започна от Швеция.

— Щом мога да уредя такава като теб да спечели сто милиона долара — изрече надуто Джаксън, — естествено, че ще ми е по силите да уредя и едно пътуване.

— Искрено съм ви благодарна — увери го Лу Ан и погледна Чарли, който държеше Лиса на ръце и си играеше с нея. — Много ти отива — усмихна му се.

— Какво каза? — попита Джаксън.

— Простете, говорех на Чарли.

— Дай ми го на телефона. Трябва да уговорим посещението ти в централата на националната лотария, за да потвърдят печелившия билет. Веднага след това може да се организира пресконференцията и след нея си свободна да заминеш.

— Условията, за които споменахте… — подхвана Лу Ан.

Джаксън я прекъсна.

— Не съм готов да обсъждам това точно сега. Дай ми Чарли, бързам.

Лу Ан подаде на Чарли слушалката и пое Лиса. Наблюдаваше го внимателно, докато той говореше с приглушен глас, гърбом към нея. Видя го да кима няколко пъти, после затвори телефона.

— Всичко наред ли е? — попита го тя тревожно. Той огледа стаята за миг и чак тогава очите му срещнаха нейните.

— Да, разбира се, всичко е тип-топ. Днес следобед трябва да се видиш с организаторите на лотарията. Мина достатъчно време.

— Ти ще дойдеш ли с мен?

— Ще те придружа с таксито, но няма да вляза в сградата. Ще се повъртя навън, докато свършиш.

— Какво трябва да направя?

— Просто да покажеш печелившия билет. Ще установят дали е редовно закупен и ще ти дадат официална разписка срещу него. Ще има свидетели и всичко, каквото се полага. Установяват автентичността на билета с лазерна технология. В хартията точно под цифрите има специални нишки като при банкнотите, за да се избегне фалшифициране. Изработването на дубликат е невъзможно, особено за толкова кратко време. Ще се обадят до мястото, където си купила билета, за да установят, че действително е продаден там. Ще искат да получат информация от теб коя си и каква си. Откъде си родом, родители, деца — неща от тоя род. Ще отнеме няколко часа. Не е нужно да чакаш. Ще се свържат с теб, когато проучването приключи. След това дават изявление за пресата, че победителят е известен, но няма да оповестят името ти до самата пресконференция, та да изострят интереса. Това е начин да се увеличават продажбите на билети за следващия тираж. Но и тогава не е нужно присъствието ти. Пресконференцията ще бъде на следващия ден.