Читать «Лотарията» онлайн - страница 45

— Запиши каквото успееш. Чарли също ще знае подробностите. Ще се зарадваш да научиш, че всичко върви по план. Вдругиден в осемнайсет часа печелившият лотариен билет ще бъде оповестен в цялата страна. Можеш да гледаш тегленето по телевизията от стаята си, всички големи телевизионни мрежи ще го предават. Боя се обаче, че за теб в процедурата няма да има нищо драматично.

Лу Ан ясно си представяше леката му усмивка при тия думи.

— След това цялата страна с нетърпение ще очаква появата на победителя. Няма да го направиш веднага. Ще трябва да ти дадем време, теоретично, разбира се, да се съвземеш, да започнеш да разсъждаваш ясно, може би да потърсиш съвета на финансови експерти, адвокати и прочие и едва тогава да предприемеш триумфалното си пътуване до Ню Йорк. Спечелилите, естествено, не са задължени да идват тук. Пресконференцията може да се проведе навсякъде, дори в града, където живее победителят. Но много от предишните щастливци пристигнаха доброволно, а на лотарийната комисия това й харесва. Оттук е много по-лесно да се проведе пресконференция в национален мащаб. И тъй, всичките ти дейности ще отнемат ден-два. Официално имаш трийсет дни срок да предявиш иск за парите, така че проблем в това отношение няма. Впрочем, ако сама не си се досетила, тъкмо затова исках да изчакаш с пристигането. Няма да изглежда добре, ако хората знаят, че си дошла в Ню Йорк преди обявяването на печелившите числа. Ще трябва да останеш инкогнито, докато не бъдем готови да те представим като победителката. — Личеше си, че е разстроен, задето плановете му са претърпели промяна.

Лу Ан си записваше колкото можеше по-бързо.

— Съжалявам, но наистина не можех да чакам, мистър Джаксън — побърза да го увери. — Казах ви какво ще е, ако си остана у нас. Градът е малък и хората все някак щяха да се досетят, че печелившият билет е мой, знам си.

— Добре, няма смисъл да губим време да го обсъждаме сега — рязко я прекъсна той. — Въпросът е, че трябва да те покрием за ден-два до тегленето на лотарията. Ти отиде с автобус до Атланта, нали?

— Да.

— И взе мерки да скриеш външността си?

— Бях с голяма шапка и черни очила. Не срещнах никой познат.

— И, естествено, не си използвала истинското си име, когато купуваше билета?

— Разбира се, че не — излъга Лу Ан.

— Добре. Смятам, че успешно си заличила следите си.

— Надявам се.

— Няма значение, Лу Ан. Повярвай ми. След няколко дни ще си много по-далеч от дома си, отколкото е Ню Йорк.

— И къде точно ще бъда?

— Както ти казах и преди, ти ще избереш. Европа? Азия? Южна Америка?

Лу Ан се замисли за момент.

— Сега ли трябва да реша?

— Не, разбира се. Но ако искаш да заминеш веднага след пресконференцията, добре е да ми съобщиш колкото може по-скоро. Известен съм с това, че върша чудеса при организирането на пътувания, но чак фокусник не съм, особено след като нямаш паспорт и никакви други документи. — Каза го така, сякаш не можеше да повярва как е възможно. — Ще трябва да приготвим и тях.

— Нима можете да уредите да ми ги направят? Дори карта за социална осигуровка?