Читать «Лотарията» онлайн - страница 44

— Не бой се, знам, че не говоря като бизнесдама — с престорено безгрижие отвърна Лу Ан, но Чарли отгатна, че самочувствието й е засегнато.

— Не исках това да кажа, Лу Ан, не е там работата… Аз самият едва успях да завърша гимназия. Не съм бил в колеж, но се справих добре в живота. Вярно, че и двамата няма да минем за харвардски възпитаници, но кого го е грижа? — Докосна я леко по рамото. — Гледай да се наспиш добре. Като дойда утре, ще те изведа да разгледаш града и можеш да приказваш колкото си щеш.

Тя грейна.

— Много ще се радвам да изляза.

— Само че утре ще е студено, тъй че се облечи добре.

Лу Ан погледна смачканата си риза и вехтите джинси.

— Имам само тези дрехи. Тръгнах от къщи набързо и… — Тя се смути.

— Нищо страшно — успокои я добродушно Чарли. — Без багаж и проблемите са по-малко. — Той я огледа преценяващо. — Висока си около метър и седемдесет и пет, нали? Размер осем ли носиш?

Лу Ан кимна и се изчерви леко.

— От кръста нагоре може би една мярка по-големи…

Очите на Чарли се спряха за миг на бюста й.

— Добре — каза той. — Утре ще ти донеса дрехи. Ще купя някои неща и за Лиса. Но тогава ще ми трябва повече време. Чакай ме към обяд.

— Мога да взема Лиса с нас на разходката, нали?

— То се знае, малката идва с нас.

— Благодаря, Чарли. Много съм ти задължена. Нямаше да се осмеля да изляза сама. В същото време просто не ме свърта вътре, нали разбираш? Никога в живота си не съм попадала в такова огромно място. Бас държа, че в тоя хотел има повече хора, отколкото в нашия град.

Чарли се засмя.

— Е, да, на мен не ми прави впечатление, защото съм тукашен. Но те разбирам много добре.

След като той си тръгна, Лу Ан постави Лиса на обширното легло. Съблече я, после я изкъпа в огромната вана и й сложи пижамка. Сетне отново върна детето на леглото, зави го с одеяло и го подпря от двете страни с големи възглавници, за да не се изтърколи. Тъкмо се канеше да опита ваната и да облекчи малко болките по тялото си, когато телефонът иззвъня. Поколеба се за миг, като се усещаше едновременно гузна и хваната в капан. После вдигна слушалката.

— Ало?

— Мис Фрийман?

— Съжалявам, имате… В същия миг се сепна. — Да, мис Фрийман е на телефона — изрече припряно, като се стараеше гласът й да звучи уверено и компетентно.

— Следващия път реагирай малко по-бързо, Лу Ан — каза Джаксън. — Хората рядко си забравят имената. Как е? Погрижиха ли се за теб?

— Да, много добре. Чарли е прекрасен.

— Чарли? А, да, разбира се. У теб ли е лотарийният билет?

— В сейфа е.

— Добра идея. Имаш ли лист и писалка? Лу Ан се огледа из стаята и бързо откри хартия и писалка в чекмеджето на старинното на вид бюро до прозореца. Джаксън продължи: