Читать «Лотарията» онлайн - страница 35

В ума на Лу Ан се мярнаха прострените тела на Дуейн и човека, който се бе опитал да я убие.

— Не съм сигурна, че ми се иска да се мотая тук толкова дълго.

Джаксън като че се стресна.

— А защо?

— Това си е моя работа — остро отвърна тя, после смекчи тона. — Просто, ако ще спечеля това чудо, не ми се ще да съм тук, когато хората вече ще знаят. Ще ми се нахвърлят като глутница вълци на агне, ако ме разбирате правилно.

— Няма такава опасност. Няма да обявят името ти публично преди пресконференцията в Ню Йорк. Когато пристигнеш там, ще те чака човек и ще те отведе в лотарийната централа. Печелившият ти билет ще бъде потвърден, а на следващия ден ще се проведе пресконференцията. Някога удостоверяването на билета отнемаше седмици, но с новата технология са им достатъчни няколко часа.

— Ами ако отида с кола до Атланта и се кача на влака още днес?

— Ти имаш кола? Боже мой, а какво ще каже Дуейн? — В гласа на Джаксън прозвучаха весели нотки.

— Оставете аз да се тревожа за това — тросна му се Лу Ан.

— Би могла да проявиш по-голяма благодарност, Лу Ан, освен ако някой най-редовно не ти осигурява състояние, което да надхвърля и най-смелите ти мечти.

Лу Ан преглътна мъчително. Без съмнение щеше да бъде богата. Чрез измама.

— Благодарна съм — промълви тя. — Само че сега, след като вече взех решение, всичко ще се промени. Целият ми живот. А също и животът на Лиса. Това може да обърка главата на всеки.

— Да, разбирам, че е така. Но имай предвид, че въпросната промяна е за добро. Не е като да отиваш в затвора например.

Лу Ан с мъка преодоля внезапното задавяне в гърлото си и силно прехапа долната си устна.

— Мога ли още днес да се кача на влака? Моля ви.

— Почакай малко. — Джаксън натисна бутон за временно изключване. Лу Ан погледна напред. Край пътя бе спряла полицейска кола с радар, поставен на вратата. Механично погледна таблото и макар да караше под разрешената скорост, намали. Възобнови дишането си чак след неколкостотин метра. В слушалката отново се чу щракането на бутон и резкият глас на Джаксън, който я стресна.

— Влакът ще е в Атланта в деветнайсет и петнайсет довечера, а в Ню Йорк пристига утре следобед в тринайсет и трийсет. Атланта е само на два часа път с кола от дома ти.

Той помълча за миг.

— Ще ти трябват пари за билет обаче, а също и джобни за пътуването.

Лу Ан несъзнателно кимна на телефона.

— Да.

Внезапно се почувства много долна — като проститутка, която моли за още пари след едночасов ангажимент.

— Близо до железопътната гара има офис на Уестърн Юниън. Ще ти преведа пет хиляди долара там. — Лу Ан хлъцна при тая сума. — Нали помниш първоначалното ми предложение за работа? Да приемем, че това е заплатата ти за добре свършена работа. Само ще трябва да покажеш нужните документи и…