Читать «Лотарията» онлайн - страница 31

При съприкосновението с якия череп на мъжа телефонът се разби на парчета. Онзи рухна по очи на пода, явно в безсъзнание. Черната му коса бързо се сплъсти от кръвта, рукнала от раната на главата. За миг Лу Ан остана легнала на пода, после се надигна. Ръката й бе изтръпнала от удара по масичката. От падането задните й части бяха натъртени, а главата й пулсираше от сблъсъка със стената.

— По дяволите! — изруга, като с мъка се опитваше да се изправи на крака и да запази равновесие. Каза си, че миг по-скоро трябва да се махне оттук. Да грабне Лиса и да хукне с все сила, докато издържат краката и дробовете й. Зрението й се замъгли и почувства как очите й се завъртат в орбитите.

— О, господи — простена в предчувствие на онова, което щеше да я сполети. Устните й се разтвориха и тя падна на пода в безсъзнание.

8

Лу Ан не знаеше колко дълго е била в несвяст. Кръвта, изтекла от раната на брадичката й, още не бе засъхнала, тъй че едва ли бе припаднала много отдавна. Ризата й бе разкъсана и окървавена; едната й гърда се бе измъкнала от сутиена. Бавно седна и се пооправи колкото можа със здравата си ръка. Обърса брадичката си с длан и опипа резката; бе с неравни ръбове и болезнена. С усилие стана на крака. Едва си поемаше дъх от преживяната психическа травма и от физическата болка.

Двамата мъже лежаха редом; едрият непознат още дишаше, личеше си по неритмичното повдигане и спускане на корема му. За Дуейн Лу Ан не бе сигурна. Отпусна се на колене и се помъчи да напипа пулса му, но напразно. Лицето му бе сиво, може би от мрака в помещението. Отиде да светне лампата, но стаята пак си остана сумрачна. Отново коленичи до него и внимателно докосна гърдите му. Повдигна ризата му, но бързо я спусна, тъй като й прилоша от вида на многото кръв.

— Господи, Дуейн, какво си направил? Дуейн, чуваш ли ме? Дуейн?

На слабата светлина успя да види, че от раната вече не тече кръв — знак, че сърцето му вероятно бе спряло да бие. Опипа ръката му — все още бе топла, ала пръстите му вече изстиваха. Погледна към останките от телефона. Нямаше как да повика линейка, а на Дуейн май не му бе и нужна вече. Все пак трябваше да се обади на полицията, за да се разбере кой е другият човек, защо беше намушкал Дуейн с нож и се бе опитал да убие и нея.

Когато Лу Ан се изправи, забеляза малка купчина пликчета, скрити до този момент зад мазната кутия с пилешки крилца. По време на суматохата се бяха разпилели на земята. Лу Ан се наведе и вдигна едно. В полиетиленовата обвивка се виждаше бял прах. Наркотици.