Читать «Лотарията» онлайн - страница 250

— Продължавай, мистър Джаксън! Или може би трябваше да кажа мистър Крейн? — Тя не хранеше никакви илюзии относно истинската съдба на Сали Бийчам, но сега нямаше как да мисли за това. Надяваше се, че по-късно ще има време да потъгува за нея.

Щом стигнаха кухнята, Лу Ан го блъсна в килера и го заключи. Масивната дъбова врата беше дебела седем-осем сантиметра, със здраво резе отвън. Щеше да го задържи вътре, поне за малко. Не й трябваше много време.

Тя хукна по коридора и нагоре по стълбите и заотваря вратите на стаите една по една. Почти беше сигурна, че Лиса е в спалнята на майка си, но нямаше право да рискува. Очите й бързо привикнаха в тъмнината, но досега не беше открила нищо. Оставаше само една стая — нейната спалня. Лу Ан напрегна слух. Искаше само да чуе дишането или хленченето на Лиса, за да знае, че е добре. Не можеше да извика, беше прекалено опасно. Спомни си, че Джаксън вече има някакъв спътник. Къде беше тоя човек сега? Тя пое дълбоко дъх и отвори вратата.

Ярка светкавица озари небето, последвана от оглушителна гръмотевица. Одеялото от прозореца отлетя нанякъде и дъждът нахлу вътре. Ригс се събуди стреснато, седна и се заоглежда объркано. Видя зеещия прозорец и спящия Чарли. После изведнъж осъзна какво е станало.

— Лу Ан? Лу Ан? — Виковете му събудиха Чарли.

— Какво има, по дяволите?

Само след минута вече бяха претърсили малката къща.

— Няма я! — изкрещя Ригс.

Двамата хукнаха навън. Колата беше там. Ригс се огледа объркано.

— Лу Ан! — опита се да надвика рева на бурята Чарли.

Ригс видя, че бараката е отворена и се досети какво е станало. В калта отпред ясно се очертаваха отпечатъци от конски копита. Той ги проследи до гората. Чарли тичаше до него.

— Джой беше в бараката — каза Ригс. — Явно е отишла в голямата къща.

— Защо?

Ригс се замисли.

— Я ми кажи, не се ли изненада, когато тя най-накрая се съгласи да се обадим на ФБР?

— Да — кимна Чарли, — но бях прекалено уморен, за да разсъждавам повече. А и почувствах такова облекчение.

— Защо ли е отишла в къщата? — повтори въпроса на Чарли Ригс. — ФБР охраняват имението. Какво ли я е накарало да поеме тоя риск?

Чарли побледня и леко залитна.

— Какво има, Чарли?

— Лу Ан веднъж ми каза нещо, което бе научила от Джаксън. Едно от неговите правила в живота.

— И какво е то?

— Ако искаш да скриеш нещо, сложи го пред очите на всички. Така никой няма да го види.

Сега беше ред на Ригс да побледнее. Истината го удари право в лицето.

— Лиса е в къщата.

— Както и Джаксън.

Двамата хукнаха към колата. Докато се носеха по шосето, Ригс грабна телефона, набра номера на полицията, после на местния отдел на ФБР. С изненада чу отсреща гласа на Мастърс.

— Здрасти, Джордж. Крейн е в Уикънс Хънт. Вземи всички хора, с които разполагаш. — Ригс чу как отсреща изпускат слушалката, чу и тропота на тичащи крака. Той затвори и натисна педала на газта докрай.

Лу Ан се втурна в стаята. Точно в средата имаше стол, а на него се бе отпуснала изтощената Лиса. После Лу Ан чу тиктакането на часовника, този прекрасен, вълшебен часовник. Тя затвори вратата, хвърли се към дъщеря си и я притисна към себе си. Лицето на момиченцето засия в усмивка, когато видя майка си.