Читать «Смъртта на Мейн» онлайн - страница 3

Бруно Гънджън й обясни накратко, че съм от детективска агенция „Континентъл“ и че ме е наел да помогна на полицията за залавянето на убийците на Джефри Мейн и за откриването на откраднатите двайсет хиляди долара.

Тя измърмори едно „О, разбирам“ с тон, който казваше, че това изобщо не я интересува, и се изправи с „Тогава ще ви оставя да…“.

— Не, не, скъпа! — размаха мъжът й розови пръстчета. — Нямам тайни от теб.

Смешното му личице се завъртя към мен, наклони се настрани и с лек кикот ме попита:

— Така ли е? Между съпрузите не трябва да има тайни, нали?

Престорих се, че го поддържам.

— Мила, знам — обърна се той към жена си, която пак беше седнала на мястото си, — че това те интересува колкото и мен, защото и двамата еднакво обичахме скъпия Джефри. Прав ли съм?

— О, да — повтори тя със същото безразличие.

Мъжът й ме погледна насърчително.

— И сега?

— Бях в полицията — казах. — Имате ли да добавите нещо към онова, което те знаят? Нещо ново? Нещо, което не сте им казали?

Той завъртя глава към жена си.

— Инид, скъпа, има ли такова?

— Не се сещам — отвърна тя.

Той се ухили и ми показа възхитената си физиономия.

— Това е. Не се сещаме.

— Върнал се е в Сан Франциско в осем вечерта в неделя, три часа преди да бъде убит и ограбен, с двайсет хиляди долара в стодоларови банкноти. За какво са му били?

— Това бяха парите от продажба на клиент — обясни Бруно Гънджън. — Господин Натаниъл Огилви от Лос Анджелес.

— Но защо в брой?

Боядисаното лице на човечето се изкриви в лукава усмивка.

— Това е част от играта — призна той самодоволно, — както се казва, малък търговски трик. Знаете ли какви са тези колекционери? Това е цяла наука! Вижте сега. Аз се сдобивам със златна диадема от ранния гръцки период или за да бъдем точни — наподобяваща ранния гръцки период. Твърди се, че е намерена в Южна Русия, недалеч от Одеса. Аз не знам дали в това има нещо вярно, но диадемата определено е красива.

Той се разсмя.

— Имам клиент, господин Натаниъл Огилви от Лос Анджелес който проявява интерес към подобни редки находки. Както можете да предположите, стойността на тези неща е точно толкова, колкото можете да вземете за тях — в никакъв случай повече, винаги по-малко. Бих получил за тази диадема най-много десет хиляди долара, ако я бях продал като обикновено произведение на изкуството. Но може ли да се нарече обикновено едно златно украшение за глава, изработено за някой скитски цар? В никакъв случай! Затова Джефри опакова много сложно диадемата в памук и я занася в Лос Анджелес да я покаже на нашия господин Огилви.

Джефри няма да му каже как диадемата е попаднала в ръцете ни. Но ще намекне за подли интриги, за нелегално прехвърляне през границата, за малко насилие и престъпление тук и там и за необходимостта от пълна тайна. Това е най-примамливата стръв за всеки истински колекционер! За него вече нищо не е от значение, освен колко трудно е да се придобие. Забележете, Джефри не го лъже! Mon Dieu, това би било нечестно и позорно! Той само много внушава и, ах, да, много категорично отказва да приеме чек за диадемата. Никакви чекове, сър! Нищо, което може да бъде проследено. Само пари в брой!