Читать «Смъртта на Мейн» онлайн

Дашиъл Хамет

Смъртта на Мейн

Капитанът ми каза, че по случая работели Хакън и Бег. Хванах ги да излизат от заседателната зала в полицейското. Бег беше огромен, обсипан с лунички, дружелюбен като двумесечен сенбернар, но не толкова интелигентен. Мършавият сержант детектив Хакън бе по-малко закачлив и пазеше мозъчната сила на техния екип зад набразденото си угрижено лице.

— Бързате ли? — спрях ги.

— Винаги бързаме, когато си тръгваме — отвърна Бег и луничките се изкатериха нагоре по лицето му, за да направят място за усмивката.

— Какво искаш? — попита Хакън.

— Искам подробности по случая Мейн — ако има.

— Ще работиш по него?

— Да — отвърнах, — за неговия шеф Гънджън.

— Значи и ти можеш да ни кажеш нещо. За какво са му трябвали двайсетте бона в брой?

— Ще ви кажа утре сутринта — обещах. — Още не съм му видял очите на Гънджън. Имаме среща довечера.

Докато разговаряхме, влязохме в заседателната зала, подредена като класна стая с бюра и пейки. Неколцина детективи се бяха пръснали между тях и пишеха доклади. Тримата седнахме около бюрото на Хакън и мършавият сержант заговори:

— Мейн се прибрал от Лос Анджелес в неделя вечерта в осем с двайсет бона в джоба. Ходил дотам да продаде нещо по поръчка на Гънджън. Ти ще разбереш защо е носел толкова много пари в брой. На жена си казал, че пътувал от Лос Анджелес с някакъв приятел, не споменал име. Към десет и половина тя си легнала, а той останал да чете. Парите били у него — двеста стодоларови банкноти в кафяв портфейл.

Дотук добре. Той чете в дневната. Тя спи в спалнята. В апартамента са само двамата. Тя се събужда от някакъв шум. Скача от леглото и хуква към дневната. Там вижда Мейн да се бори с двама мъже. Единият е висок и як. Другият — дребен и хилав като момиче. И двамата били с черни кърпи на мутрите и ниско нахлупени каскети.

Когато тя се появява, дребосъкът пуска Мейн и щръква до нея. Завира в лицето й пистолет и й нарежда да мълчи. Мейн продължава да се бори с другия. В ръката си държи пистолет, ала здравенякът е стиснал китката му и се опитва да я извие. Много скоро успява, Мейн изпуска оръжието. Онзи изважда своето, насочва го към Мейн и се навежда да вдигне желязото от пода.

Докато мъжът е наведен, Мейн се хвърля отгоре му. Успява да избие патлака му, но онзи вече е взел неговия. Въргалят се на пода няколко секунди. Госпожа Мейн не може да види какво става. Изведнъж — бум! Мейн пада с куршум в сърцето, в жилетката му тлее дупка от пламъка на изстрела, пистолетът му дими в ръката на маскирания мъж. Госпожа Мейн припада.

Когато се свестява, в жилището няма никой освен нея и мъртвия й съпруг. Портфейлът и пистолетът му са изчезнали, Тя е била в безсъзнание около половин час. Знаем го, защото съседи са чули изстрела и можаха да ни кажат часа, макар да не знаели откъде идва гърмежът.

Апартаментът на Мейн е на шестия етаж. Сградата е осеметажна. До нея, на ъгъла с Осемнайсето Авеню има двуетажна постройка — отдолу е бакалница, горе е жилището на бакалина. Зад тези сгради минава тясна улица, по-скоро алея. Така.

Патрулният полицай Кини минавал по това време по Осемнайсето Авеню. Чул изстрела. Доловил го ясно, защото апартаментът на Мейн е от страната на бакалницата, но по-високо. Кини обаче не могъл да определи веднага мястото. Изгубил време да проверява нагоре-надолу по улицата. Докато стигне до задната алея, птичките били отлетели. Кини все пак намерил следи от тях — на алеята изпуснали пистолета на Мейн, с който го застреляли. Но Кини не успял да ги види, нито видял някой Друг подозрителен.