Читать «Смъртта на Мейн» онлайн - страница 6
Дашиъл Хамет
Преди да се прибера, завъртях един телефон на Хакън, за да му съобщя номерата на банкнотите и останалото от телеграмата.
— Още не можем да хванем следите на Дал — оплака ми се той.
На следващата сутрин дойде докладът на Дик Фоули. Момичето излязло от дома на Гънджън в девет и четвърт предната вечер и отишло до ъгъла на Мирамар Авеню и Саутууд Драйв, където я чакал мъж със закрит буик. Според описанието на Дик бил около трийсетте, среден ръст, слаб, към седемдесет килограма, кестенява коса и кафяви очи, източено лице и щръкнала напред брадичка, шапката, костюмът и обувките му били кафяви, носел сиво палто.
Момичето се качило при него в колата и двамата отпрашили по магистралата към плажовете, пътували известно време, после се върнали на ъгъла на Мирамар и Саутууд, където тя слязла. Очевидно се прибирала в къщата на Гънджън, затова Дик я оставил и последвал мъжа с буика до жилищната кооперация „Бъдеще“ на Мейсън Стрийт.
Мъжът стоял вътре около половин час. После излязъл с друг мъж и две жени. Вторият бил на възраст колкото него, малко по-нисък, но по-пълен, с кестенява коса, кафяви очи, тъмна кожа, широко плоско лице с високи скули. Носел син костюм, сива шапка, светлокафяво палто, черни обувки и перлена игла с форма на круша на вратовръзката.
Едната от жените била около двайсет и две годишна, ниска, слаба и руса. Другата била с три-четири години по-възрастна, червенокоса, средна на ръст, с чип нос.
Четиримата се качили в колата и отишли в „Алжирското кафене“, където стояли до малко след един часа през нощта. След това се прибрали в кооперация „Бъдеще“. Към три и половина мъжете си тръгнали, закарали буика в един гараж на Поуст Стрийт и отишли пеша в хотел „Марс“. Прочетох това и извиках Мики Линан от стаята на помощник-детективите. Показах му доклада и му наредих:
— Разбери кои са тези двамата.
Мики излезе. Телефонът ми иззвъня. Беше Бруно Гънджън.
— Добро утро. Имате ли новини за мен?
— Може би — рекох. — В града ли сте?
— Да, в магазина. Ще бъда тук до четири часа.
— Добре. Ще мина следобед да поговорим.
По обед Мики Линан се върна.
— Първият тип — докладва той, — онзи, дето Дик видял с момичето, се казва Бенджамин Уийл. Буикът е негов и живее в стая четиристотин и десета в хотел „Марс“. Търговец е, но не е известно на какво. Другият му е приятел и са заедно от няколко дни. Не можах да разбера нищо за него. Не е регистриран. Двете мацки от „Бъдеще“ са проститутки. Живеят в апартамент триста и три. По-едрата се представя за госпожа Ефи Робъртс. Русокосота е Вайълет Евъртс.
— Почакай — рекох му и отидох отзад в архива, при картотеката.
Прегледах цялата буква „У“ и намерих „Уийл, Бенджамин, прякор Кашлящия Бен, 36 312 У“.
От съдържанието на папка № 36 312 У разбрах, че Кашлящия Бен Уийл бил арестуван в окръг Амадор през 1916 година по сериозно обвинение и го тикнали в затвора „Сан КуенТин“ за три години. През двайсет и втора пак го пипнали в Лос Анджелес с обвинение в изнудване на някаква киноактриса, но случаят бил потулен. Описанието му съвпадаше с онова, което бе дал Дик. От снимката — копие на тази от полицейския доклад през двайсет и втора — гледаше млад мъж с брадичка като клин.