Читать «Смъртта на Мейн» онлайн - страница 2

Сега, от стълбищен прозорец на третия етаж в жилищната сграда човек лесно може да се прехвърли на покрива на бакалницата. Би могъл да го направи всеки, стига да не е сакат — и да влезе, и да излезе, защото прозорецът никога не се заключва. От покрива на бакалницата е детска играчка да се смъкнеш на задната улица. На стената има желязна водосточна тръба, дълбок прозорец и врата с тежки издадени панти — чудесна стълба за всякакви случаи. С Бег се качихме по нея, без дори да се задъхаме. Онези двамата може да са влезли по същия път. Че по него са избягали, вече знаем. На покрива на бакалницата намерихме портфейла на Мейн — празен, естествено — и носна кърпичка. Портфейлът е с метални ъгли. Кърпичката се е закачила за един от тях, когато бандитите са го изхвърляли.

— На Мейн ли е кърпичката?

— Дамска е, с избродирано „И“ в ъгъла.

— На госпожа Мейн?

— Тя се казва Агнес — рече Хакън. — Показахме й портфейла, пистолета и кърпичката. Позна първите два предмета и каза, че са на мъжа й, не беше виждала само кърпичката. Но пък определи парфюма по нея — „Désir du Coeur“. Тогава предположи, че по-дребният нападател може да е бил жена. Още преди това беше споменала, че вторият приличал на момиче.

— Някакви отпечатъци от пръсти и други подобни? — попитах.

— Не. Момчетата прегледаха целия апартамент, прозореца, покрива, портфейла и пистолета. Нищо.

— Госпожа Мейн ще разпознае ли онези двамата?

— Казва, че ще познае дребния. Може би.

— Подозирате ли някого?

— Още не — отвърна ми сержантът, докато излизахме.

На улицата се разделих с ченгетата и тръгнах към дома на Бруно Гънджън в Уестууд Парк.

Търговецът на редки и антични накити беше малко човече, доста странно на вид. Вечерното сако стискаше кръста му като корсет, раменете бяха заострени и с дебели подплънки. Косата, мустаците и козята брадичка бяха боядисани черни и намазани с брилянтин, за да лъщят като розовите нокти на пръстите му. Не бих твърдял, че руменината на петдесетгодишните му бузи не беше руж. Той се надигна от дълбините на голям кожен фотьойл, подаде ми нежна, топла ръчичка, която приличаше на детска, и ми се усмихна с наклонена на една страна глава.

После ме представи на жена си, която ми кимна, без да става от стола до масата. Трябва да беше почти на една трета от неговата възраст. Определено не бе навършила деветнайсет, но приличаше повече на шестнайсетгодишна. Беше дребна като него. Имаше маслинена кожа, трапчинки на бузите, кръгли кафяви очи, червило с цвят на слива върху устните и приличаше на скъпа кукла от витрината на магазин за играчки.