Читать «Сини лещи» онлайн - страница 7

— Хайде, кажете си сега — рече сестра Бранд, — щяхте ли да познаете, че са ви поставили лещи, ако не виждахте малко по в синьо?

Трябваше да печели време. Пациентката внимателно протегна ръка към чашата с мляко. Започна да отпива бавно. Маската сигурно бе сложена нарочно. Може би я подлагаха на някакъв експеримент, свързан с поставянето на лещите — макар че съвсем не и беше ясно защо им е нужно да го правят. Пък и подобна изненада несъмнено криеше доста голям риск. За хора по-слаби от нея такова нещо би било направо жестокост.

— Виждам много ясно — проговори тя най-сетне. — Поне така си мисля.

Сестра Бранд стоеше със скръстени ръце и я гледаше. Едрата фигура с бяла престилка изглеждаше почти така, както Марда си я бе представяла, но наклонената кравешка глава, смешните къдрички на шапчицата, надяната върху рогата… къде се свързваше главата с тялото, ако това наистина беше маска?

— Гласът ви не звучи много уверено като че ли криете нещо — заяви сестра Бранд. — Не казвайте, че сте разочарована след всичко, което направихме за вас.

Смехът бе както винаги ободрителен, но с тези челюсти, които бавно се движеха, тя сякаш преживяше трева.

— Самата аз нищо не крия — отвърна пациентката, — но не съм много сигурна, че вие не криете нещо от мен. Това да не е някаква шегичка?

— Кое да е шегичка?

— Това, дето изглеждате така… главата ви. Сините лещи не замъгляваха толкова зрението и че да не забележи промяната. Челюстта на кравата съвсем видимо увисна.

— Нима изглеждам толкова ужасно, мисис Уест! — Този път смехът не беше много сърдечен. Изненадата и беше очевидна. — Та това е божа работа, мисис Уест, макар че в моя случай господ е могъл и повечко да се постарае.

Сестрата, тоест кравата, се отдалечи от леглото. Отиде до прозореца и дръпна завесите докрай, така че в стаята стана съвсем светло. Не се виждаше докъде стига маската, не се забелязваше никакъв ръб — главата просто се сливаше с тялото. Марда Уест дори си представи как, ако кравата се ядоса, ще насочи рогата си напред.

— Не исках да ви обидя — каза тя, — но наистина е малко странно. Знаете ли…

Не се наложи да обяснява нищо, защото вратата се отвори и в стаята влезе хирургът. Познатият глас и каза: „Здравейте! Как се чувствате?“ И фигурата му в тъмно сако и карирани панталони съвсем подхождаше на един прочут хирург, но главата… тази глава на териер, щръкналите уши, любопитният, шарещ поглед? Очакваш всеки миг да изджавка и да замаха енергично с опашка.

Този път пациентката се разсмя. Това вече беше не само нелепо, но и комично. Разбира се, че бе шега. Не можеше и не биваше да бъде друго. Но кому беше нужно всичко това — то бе свързано с разноски и усилия — и какво в края на краищата целяха с този маскарад? Тя изведнъж спря да се смее, когато видя, че териерът се обръща към кравата и двамата мълчаливо се споглеждат. Сетне кравата повдигна широките си рамене и каза: