Читать «Сини лещи» онлайн - страница 5

— Благодаря ви. Лека нощ.

Винаги, когато вратата се затваряше и тя излизаше, Марда изпитваше някакво чувство като след раздяла, сякаш и отнемаха нещо, оставяха я самотна. Обземаше я и някаква ревност, защото знаеше, че има и други пациенти, на които сестра Ансъл носи утеха, че и те, ако имат нужда, ще и позвънят. Когато се събуждаше — а това често се случваше малко след полунощ, — Марда вече не си представяше Джим самотен в своята половина на леглото, а сестра Ансъл, приседнала край нечие легло, снишила глава към лицето на нуждаещия се от успокоение пациент. Тогава някаква непреодолима сила я караше да се пресегне и да натисне звънеца, а щом чуеше отварянето на вратата, казваше:

— Да не ви събудих?

— Аз никога не спя на дежурство.

Значи в такива случаи бе в остъклената стаичка по средата на коридора — пиеше чай или вписваше данните от картоните в някакъв дневник. Или пък стоеше край леглото на някой пациент, както сега бе застанала край нейното легло.

— Не мога да си намеря носната кърпичка.

— Ето я. Винаги е под възглавницата ви. Потупваше я по рамото (това също само по себе си беше някакво внимание), Марда я задържаше при себе си още няколко минути и тя излизаше — може би звънецът вече я викаше в друга стая, може би някой друг също имаше нужда от нея.

— Е, не можем да се оплачем, днес времето ще е чудесно! — Най-сетне денят бе дошъл, а сестра Бранд влезе тъй, сякаш бе първият утринен полъх, който дава знак, че барометърът сочи хубаво време. — Готови ли сме за радостното събитие? — попита тя. — Да побързаме, трябва да посрещнете съпруга си с най-хубавата нощница.

Всичко бе както при операцията, само че в обратен ред. Този път беше в стаята си, нямаше го и инструмента, с който тогава и държаха очите отворени — усещаше само сръчните ръце на хирурга и докосването на сестра Бранд, която му помагаше. Най-напред изчезна горната превръзка, след нея бинтовете, марлята, сетне почувствува съвсем леко убождане — инжекцията за обезболяване. Хирургът направи нещо на клепачите и. Не усети болка. Той сякаш сложи там нещо студено, сякаш сега на мястото на превръзката имаше лед — беше приятно, успокояващо.

— Сега не бива да се разочаровате — каза хирургът. — Ще почакате около половин час още и едва тогава ще усетите разликата. Първо ще виждате като в мъгла. После постепенно образите ще станат ясни. През това време обаче трябва да лежите спокойно.

— Да, разбирам, няма да се движа.

Оказваше се, че дългоочакваното щастие няма да дойде, отведнъж. Всъщност, това и се стори съвсем обяснимо. Тъмните лещи, които и поставиха, бяха временни, само за първите няколко дни. След това щяха да ти сменят с други.

— Какво ще виждам? — най-сетне набра смелост да допита тя.

— Ще виждате всичко, но в началото няма да се открояват цветовете. Представете си — слънчев летен ден и вие с тъмни очила. Много е приятно.