Читать «Сини лещи» онлайн - страница 4

Отговорът му бе някаква смесица от изненада и снизхождение. Изненада от факта, че жена му се отнася с такова уважение към една медицинска сестра, и снизхождение към каприза на една болна. Поне Марда Уест го прие така. По-късно, когато той си отиде, тя каза на нощната сестра:

— Не можах да разбера, допада ли му идеята, или не?

Отговорът бе изречен тихо, но убедително;

— Не се безпокойте. Мистър Уест е склонен да приеме.

А какво всъщност беше склонен да приеме? Да му се разбърка редът вкъщи? Трети човек на масата, необичайни разговори, някаква особена гостенка, на която трябва да се плаща затуй, че прави компания на жена му? (Макар че за възнаграждение нямаше да се говори, а в края на седмицата просто щеше да и се връчи един плик.)

— Не се ли вълнувате? — Ръката на сестра Ансъл докосна превръзката. Застанала до главата на Марда, тя и говореше с нежен топъл глас. Тъкмо този глас и увереността на сестра Ансъл, че само след няколко часа пред пациентката и ще се разкрие жадуваният свят от образи и багри, най-сетне сложиха край на спотайващия се дълго време страх, че всичко е било напразно. Значи операцията бе сполучлива и утре Марда щеше да вижда отново.

— В известен смисъл се вълнувам — каза Марда Уест, — това е все едно да се родиш повторно. Забравила съм как изглежда светът.

— Светът наистина е прекрасен — промълви сестра Ансъл, — а и вие проявихте голямо търпение.

Съчувствената ръка на сестрата отново я докосна. Този път тя сякаш искаше да каже, че всички онези, които през дългите седмици на очакване са настоявали да не се свалят превръзките, всъщност са се престарали. Ако сестра Ансъл имаше магическа пръчица и нещата зависеха от нея, тя не би допуснала такова нещо.

— Чувствувам се много особено — каза Марда Уест, — утре вие няма да бъдете за мен само глас, а цял човек.

— Че сега не съм ли човек?

В думите и имаше лека закачка, нещо като престорен укор — всичко това бе част от общуването помежду им и действуваше успокоително на пациентката. Дали когато зрението и се възвърне, нещата щяха да се променят? Несъмнено отношенията нямаше да бъдат същите.

— Е, разбира се, и все пак ще е различно.

— Аз пък не виждам защо.

Макар и да знаеше, че е мургава и дребна — такова описание бе направила самата сестра Ансъл — Марда Уест трябваше да се подготви и за изненади: може би държеше главата си някак особено или пък имаше нещо във формата на очите, или може би нещо неочаквано в чертите на лицето, като, да речем, голяма уста или огромни зъби.

— Ето, опитайте се да си представите… — И не за първи път сестра Ансъл взе ръката и и опипа с нея собственото си лице — това точно сякаш я притесняваше малко, защото ръката и трябваше безропотно да се подчини, превръщаше се в пленник. Марда Уест се отскубна и се засмя:

— Не, не мога да си представя.

— Тогава поспете. Утрешният ден ще дойде много скоро. — Последваха обичайните приготовления. Звънецът бе поставен тъй, че да и бъде подръка, чашата, хапчето за сън, нежният глас. — Лека нощ, мисис Уест. Натиснете звънеца, ако ви потрябвам.