Читать «Птиците» онлайн - страница 2

Същия ден, след като подкастри плета, Нат заговори за птиците с тракториста.

— Да — каза трактористът, — птиците са повече от обикновено. И аз забелязах. Пък и нямат страх, даже от трактора не се плашат. Днес следобед една-две чайки прелетяха толкова ниско над главата ми, че за малко не ми отнесоха шапката! Пречкат ми се, пък и слънцето ми блести в очите, не мога да виждам. Изглежда, става нещо с времето. Май зимата ще е тежка, затуй птиците са неспокойни.

Докато крачеше бавно през полето и после надолу по пътеката към къщи, Нат отново видя над хълмовете на запад птиците, които все още летяха на ята под отблясъците на залязващото слънце. Нямаше вятър, сивото море бе спокойно и гладко. Плюскавичето цъфтеше още по плетовете, въздухът бе топъл. Все пак трактористът излезе прав и точно тази нощ времето се обърна. Спалнята на Нат гледаше на изток. Той се събуди малко след два часа и чу вятъра в комина. Това не беше ревът на югозападния буреносен вятър, който носи дъжд, а източен вятър, студен и сух. Свиреше глухо в комина и една незакрепена плоча на покрива взе да трополи. Нат се ослуша и чу тътена на морето в залива. Дори въздухът в малката спалня бе изстинал: от пролуката под вратата ставаше течение и духаше точно срещу леглото. Нат се зави по-добре с одеялото, намести се по-близо до гърба на жена си, която спеше, и остана буден, нащрек, обхванат, кой знае защо, от лошо предчувствие.

Тогава чу тропането. По стените на къщата нямаше пълзящи растения, та да речеш, че някое клонче драска по стъклото. Наостри слух, тропането продължи, докато най-сетне, раздразнен от шума, той стана и отиде до прозореца. Щом го отвори, нещо го перна по ръката, бодна го няколко пъти по кокалчетата на пръстите, одраска кожата му. Тогава видя пърхащите крила, които в миг изчезнаха над покрива, зад къщата.

Беше птица, но каква, той не можеше да каже. Навярно вятърът я бе принудил да потърси подслон под стряхата.

Нат затвори прозореца и си легна, ала усети влагата по ръката си и облиза драскотината. Имаше кръв. Уплашена и объркана, птицата вероятно търсеше подслон и ненадейно бе налетяла на него в мрака. Нат отново се приготви да спи.

Скоро чукането започна пак, този път по-силно, по-настойчиво. Сега и жена му се събуди от шума, обърна се в леглото и каза:

— Затвори по-добре прозореца, че хлопа.

— Затворих го вече — отговори той, — има някаква птица, която се опитва да влезе вътре. Не чуваш ли вятъра? Духа от изток и птиците търсят да се скрият на завет.

— Разгони ги — рече тя, — не мога да спя от този шум.

Нат отиде за втори път до прозореца и когато го отвори, на перваза вече имаше не една птица, а няколко; те се спуснаха към него и връхлетяха право в лицето му.