Читать «Не след полунощ» онлайн - страница 4

— Колко по-скъпи? — запънах се аз.

Каза ми. Пресметнах бързо. Можех да си го позволя, ако съкратя всички други разноски. Вечерям в хотела например, но не обядвам. Нищо допълнително от бара, лишавам се дори от минералната вода.

— Тогава няма никакъв проблем — казах му аз с важен тон. — Винаги съм готов да платя повече, стига това да ми осигурява спокойствие. И ако не възразявате, бих искал сам да си избера най-подходящата вила. Първо ще отида долу да ги огледам. После ще се върна за ключа и момчето ще ми отнесе багажа.

Не му дадох време Да отговори, обърнах се и излязох на терасата. Успях само благодарение на твърдостта си. Един миг да се бях поколебал, и той щеше да ме прати в онази забутана вила с изглед — игрището за мини голф. Можех да си представя последствията. Децата квичат на съседния балкон, майката пък сигурно обича да ги наставлява, а онези попрехвърлили годините играчи на голф настойчиво ме канят да се присъединя към тях. Нямаше да го понеса.

Поех през градината надолу към морето и настроението ми веднага се подобри. Точно това, което се откриваше пред мен сега, ме бе примамило на онази брошура, заради него именно бях прелетял толкова километри. Значи не беше само реклама. Малки варосани къщички, дискретно отдалечени една от друга, а морето мие скалите отдолу. Имаше и плаж, където в разгара на сезона хората несъмнено плуваха, но сега той беше празен и дори да се появеше някой, вилите бяха разположени доста вляво, защитени от хорското натрапничество, уединени. Огледах една по една всички къщички — изкачвах стъпалата, заставах на балкона. Чиновникът явно бе казал истината, че никоя от тях не се ползува преди сезона, защото прозорците им бяха затворени с дървени капаци. Само една правеше изключение. Щом се изкачих по стъпалата и застанах на балкона, разбрах, че това ще е моята вила. Морето се плискаше долу в скалите, а пред мен се откриваше целият залив — тук брегът правеше широка дъга, сетне извиваше и отиваше навътре, а в далечината се открояваха планините. Прекрасна гледка. Спокойно можех да не обръщам внимание на вилите, разположени на изток от хотела, а самият хотел, тъй или инак, не се виждаше. Една от вилите, кацнала над малко полу островче, се отделяше напред от другите: сякаш бе поставена там на пост, имаше си и собствен кей отдолу. Ала точно тя щеше само да обогати картината, която имах намерение да нарисувам. За щастие едно възвишение скриваше останалите. Обърнах се и през отворените прозорци погледнах в спалнята. Обикновени варосани стени, каменен под, удобно легло-диван, покрито с одеяло. Имаше и нощна масичка с лампа и телефон — без тях помещението приличаше на скромна монашеска килия и това напълно ме задоволяваше.

Чудех се защо от всички вили наоколо само тази е отворена и като влязох вътре, чух откъм банята шум от течаща вода. Нима ми предстоеше ново разочарование и дали нямаше да се окаже, че точно тази вила е заета? Вратата на банята бе отворена и аз надникнах вътре. Една дребничка прислужница гъркиня старателно миеше пода. Тя се стресна. Опитах се да и обясня появяването си със знаци, посочих мястото и попитах: „Заета ли е?“ Тя не ме разбра и каза нещо на гръцки. После грабна парцала и кофата и явно изплашена, се шмугна покрай мен и се измъкна навън, като остави работата си по средата.