Читать «Не след полунощ» онлайн - страница 5

Върнах се в спалнята, вдигнах слушалката и след миг чух любезния глас на администратора.

— На телефона е мистър Грей — казах аз, — мистър Тимоти Грей. Преди малко говорих с вас, исках да ме настаните в друга вила.

— Да, мистър Грей — отвърна той озадачен. — Откъде се обаждате?

— Почакайте за минута. — Оставих слушалката, прекосих стаята и излязох на балкона. Номерът бе поставен над отворената врата. Номер 62. Върнах се на телефона. — Говоря от вилата, която избрах — съобщих му аз. — Оказа се, че е отворена. Една от прислужничките чистеше банята и се боя, че я поизплаших. Вилата е точно такава, каквато искам. Вила номер шейсет и две.

Служителят не ми отговори веднага; сетне чух неуверения му глас:

— Номер шейсет и две ли? — Поколеба се за миг и добави: — Боя се, че няма как да ви я дадем.

— Е, стига вече! — Не можах да скрия раздразнението си. Чух го, че говори на гръцки с някого от рецепцията. От тона на репликите личеше, че е възникнало някакво затруднение, и това ме накара да бъда още по-категоричен.

— Чувате ли ме? — попитах аз. — Какво има?

Пак припрян шепот, сетне той отново се обади:

— Няма нищо, мистър Грей. Просто смятаме, че ще ви бъде по-удобно в номер петдесет и седем. Тя е малко по-близо до хотела.

— Глупости! — ядосах се аз. — Предпочитам тази, харесва ми изгледът оттук. Какво не и е наред на номер шейсет и две? Водопроводът ли е развален?

— Естествено водопроводът е в изправност — уведоми ме служителят и чух как отново взеха да си шепнат. — Всичко във вилата е наред. Ако сте се спрели на нея, ще изпратя да ви донесат багажа и ключа.

Той затвори телефона вероятно, за да довърши разговора си, с човека, който шепнеше до него. Помислих си, че ще решат да вдигнат цената, и отново бях готов да се разправям. Вилата не се различаваше от незаетите къщички наоколо, но бе тъй разположена, обгърната от морето и планините, че това, което ми предлагаше, надминаваше и мечтите ми. Застанах на балкона и усмихнат се загледах към морето. Каква гледка, какво прекрасно място! Реших да разопаковам багажа си и да поплувам, а сетне да извадя статива и да направя подготвителна скица, за да мога да започна сериозната си работа на сутринта.

Чух гласове и видях, че младата прислужница е застанала насред градинската пътека, все още с парцал и кофа в ръка, и ме гледа втренчено. После, когато портиерът приближи с куфара и принадлежностите ми за рисуване, тя вероятно разбра, че ще се настаня в номер 62, защото го спря, взеха да говорят нещо, пак шепнешком. Очевидно бях предизвикал объркване, нарушил бях установения ред на хотела. Няколко минути по-късно те изкачиха заедно стъпалата на вилата — портиерът остави багажа ми, а прислужничката естествено се бе върнала, за да доизмие пода в банята. Нямах никакво желание да си развалям отношенията с тях и като се усмихнах весело, пъхнах им в ръцете по една монета.