Читать «Не след полунощ» онлайн - страница 3

— Това не ме задоволява — обърнах се аз към придружителя си. — Дошъл съм тук да рисувам. Държа да имам изглед към морето.

Той сви рамене и измърмори, че всички вили край морето били заети. Вината, разбира се, не беше негова. Накарах го да се върне с мен в хотела и се обърнах към служителя на рецепцията,.

— Станала е някаква грешка — казах му аз. — Исках вила с изглед към морето и преди всичко възможност да се уединя.

Служителят се усмихна, извини се, започна да рови из документи и квитанции и последваха неизбежните оправдания. От туристическата агенция не били ангажирали конкретно вила с изглед към морето. Тези вили много се търсели и до една били заети. Но знае ли човек, можело пък в следващите дни някой да откаже резервацията, а междувременно той бил сигурен, че ще се чувствувам много удобно във вилата, която са ми дали. Мебелировката била същата, щели да ми сервират там закуската и т. н., все в този дух.

Бях непреклонен. Толкова път съм бил, рекох си, пари троша, и то немалко, и няма да им позволя да ме заврат там при английското семейство и мини голфа. Цялата тази история ми досади, почувствувах се изморен и доста раздразнен.

— Преподавател съм по изобразително изкуство — заявих аз на служителя. — Поръчани са ми няколко картини, които възнамерявам да нарисувам тук, и за мен е особено важно да имам изглед към морето и съседите наоколо да не ми пречат.

(В паспорта ми пише, че по професия съм преподавател. Това звучи по-добре от учител и обикновено изпълва с уважение хотелиерите.)

Човекът изглеждаше сериозно загрижен н повтори същите извинения. Сетне отново се зарови в документите пред себе си. Бях направо вбесен. Пресякох огромното фоайе, отидох до вратата, от която се излизаше на терасата, и огледах залива.

— Не мога да повярвам — казах му аз, — че всички вили са заети. Сега е началото на сезона. Да е лято, разбирам, но не и по това време. — Посочих с ръка към западната част на залива. — Онези там например над водата. Нима искате да кажете, че до една са заети?

Мъжът поклати глава и се усмихна:

— Обикновено не ги отваряме преди средата на сезона. Освен това те са по-скъпи. В тях има не само душ, а и вана.