Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 10

Градинарят поклати глава.

— Не не че е нещо скъпоценно. И за миг не съм помислял, че тая ябълка е кой знае каква. Просто много дълго време я смятахме за мъртва, а ето че сега взе да идва на себе си, да дава признаци на живот, така да се каже. Шега на природата, тъй му викам аз на това. Да се надяваме, че няма и други клони да паднат, преди да разцъфти.

По-късно, когато господарят излезе за следобедната си разходка, той видя, че градинарят коси тревата под дървото и опасва дънера с нова тел. Стори му се доста нелепо. Не му плащаше голяма надница, за да си губи времето с едно полуизсъхнало дърво. Трябваше да си гледа зеленчуците в задния двор. И все пак не си струваше да се разправя с него.

Върна се у дома към пет и половина. След като Мидж почина, той се бе отказал от следобедния чай и сега с нетърпение очакваше момента, в който сядаше на креслото си край огъня със запалена лула и чаша уиски със сода, наслаждавайки се на тишината.

Камината беше запалена скоро и коминът връщаше дим. Дневната бе изпълнена с някаква необичайна, доста противна миризма. Отвори широко прозорците и се качи горе да събуе тежките си обувки. Когато се върна, стаята бе все тъй одимена, а миризмата беше станала още по-силна. Не можеше да определи точно тази сладникава, съвсем непозната миризма. Запъти се към кухнята и извика прислужницата.

— Някаква особена миризма има в къщата. От какво е?

— Миризма ли, сър, че каква миризма? — попита тя, готова да се защити.

— В дневната мирише. Ей, сега, като влязох, стаята беше пълна с дим. Какво има в огъня?

Лицето и се проясни.

— Трябва да са онез дърва — отвърна тя. — Уилис ги наряза специално за вас, сър. Каза, че ще ви харесат.

— Какви дърва?

— Той каза, че били от ябълка, сър, от един клон, дето изрязал с триона. Ябълковото дърво гори добре, тъй съм чувала. Някои хора го харесват много. Аз самата не усещам никаква миризма, ама съм малко настинала.

И двамата погледнаха към огъня. Уилис бе нарязал клона на къси дръвца. В желанието си да му достави удоволствие жената ги бе натрупала едно връз друго, че като тръгне огънят, да не изгорят много бързо. Голям пламък нямаше. От тях се точеше едва-едва тънък зеленикав пушек. Можеше ли тя да не усеща тази противна задушлива миризма?

— Дървата са мокри — отсече той. — Уилис е трябвало да съобрази. Погледни ги. Въобще няма да се разпалят.

Лицето на жената придоби неподвижно, доста начумерено изражение.

— Много съжалявам — каза тя. — Не забелязах да им има нещо, когато дойдох да запаля камината. Разгоряха се добре. Винаги съм знаела, че ябълковото дърво гори много хубаво, а и Уилис каза същото.

Поръча ми непременно да сложа и тия дръвца, като стъкмяван огъня за вечерта — заради вас се бил постарал да ги нареже. Мислех, че знаете и тъй сте се разпоредили.

— Добре, добре — отвърна рязко той. — Сигурно все пак ще изгорят. Вината не е твоя.

Обърна и гръб и взе да разбутва огъня с машата, като се опитваше да раздели тлеещите дърва от останалите. Нищо не можеше да направи, преди тя да си тръгне. Щеше да предизвика приказки, ако изнесе влажните пушещи дърва и ги хвърли някъде отзад, а после запали отново огъня със сухи съчки. Нали трябваше да мине през кухнята към задния коридор, където държаха подпалките? Представи си как ще го погледне изумено, ще пристъпи напред и ще каже: „Дайте на мене, сър. Мигар огънят изгасна?“ Не, трябваше да изчака след вечеря — след като разчисти масата и измие съдовете, тя щеше да си тръгне. Междувременно трябваше да се примири и да изтърпи миризмата на ябълковото дърво.