Читать «Горчива орис» онлайн - страница 9

— Да, няма я, нали? — Той се усмихна. — Точно за това става дума, Грейс. Не е необходимо повече да се крием, ти и аз. Можем да правим каквото си поискаме. Сега е моментът да живеем… нашето време… но никой не трябва да знае… — Пристъпи към нея с блеснал поглед, а тя направи крачка назад, той я хвана за двете ръце и след миг само с един замах разкъса розовата найлонова нощница наполовина и тя се свлече по раменете й. — Така… така е по-добре… нали… нямаме нужда от това повече… нямаме нужда от нищо… единственото, от което се нуждая, си ти, малка моя Грейси… имам нужда само от моето бебче, което ме обича толкова много и аз него… — С една ръка свали панталона заедно със слиповете си и ги прекрачи, застана пред нея гол, в ерекция.

— Татко… моля те… — От устните й се откъсна дълбока въздишка на мъка и срам, отпусна глава и отвърна поглед от него, да не вижда онази гледка, която й бе твърде позната. — Татко, не мога… — Сълзите се стичаха по бузите й.

Той не разбираше.

Правеше го заради нея, заради майка си, която я бе помолила, защото тя не можеше. Правеше го от години, от тринайсетгодишна… веднага след като майка й се поболя и я оперираха за пръв път. Преди това баща й биеше майка й и Грейс чуваше всичко, нощ след нощ ридаеше в стаята си, слушаше ги, а на сутринта майка й се опитваше да обясни синините ту с падане, ту с това, че се ударила като влизала в банята или че се подхлъзнала, но Грейс знаеше всичко. Всички те знаеха. Нямаше техен познат, който би повярвал, че Джон Адамс е способен на това, но то беше факт, а той стигаше и още по-далеч. Не би се поколебал да бие и Грейс, но Елен никога не му позволи да го направи. Вместо това тя всеки път подлагаше себе си на ударите му и караше Грейс да се заключи в стаята си.

На два пъти Елен пометна заради побоищата, втория път беше бременна в шестия месец, след това повече не можа да има деца. Ударите на Джон бяха груби и ужасяващи, но достатъчно премислени, така че синините можеха да се скрият или обяснят, ако Елен пожелаеше и тя всеки път постъпваше така. Беше влюбена в него още от гимназията, той бе най-хубавото момче в града и изпитваше щастие, че го има. Родителите й бяха бедни и тя дори не успя да завърши средното си образование. Беше красиво момиче, но съзнаваше, че без Джон няма шанс в живота. Той й го беше внушил и тя му вярваше безрезервно. Баща й също я биеше и когато Джон й посегна за пръв път не й се стори нито необичайно, нито ужасно. Ала с годините нещата се влошаваха, понякога той я заплашваше, че ще я напусне, защото не струвала и пет пари. Принуждаваше я да прави какво ли не и тя се подчиняваше само и само той да не я изостави. А когато Грейс порасна и с всеки изминал ден започна да става все по-хубава, не беше никак трудно да се разбере какво иска той, какво щеше да поиска от нея, ако наистина желаеше да го задържи. Когато Елен се поболя, лъчелечението и химиотерапията я съсипаха и съпружеският контакт вече не бе възможен. Той й каза открито, че ако иска да продължава да бъде омъжена за него, трябва нещо да се направи, за него. Очевидно тя вече не можеше да го дари с щастие, не можеше да му дава каквото искаше той. Но Грейс можеше. Беше на тринайсет, изключително красива.