Читать «Горчива орис» онлайн - страница 158
Даниел Стийл
— О, Боже — каза той след това, — много си млада за мен, ще ме убиеш… но каква смърт! — А след това се сепна дали не е направил погрешна стъпка и я погледна ужасен, но тя се засмя. Всичко беше наред за тяхно общо учудване.
На следващия ден го накара да й купи бананов сплит и прекараха почивните дни чудесно. Повечето време останаха в стаята си, откриваха се един друг, а през останалите часове бяха на плажа, на слънце. Когато се върнаха в Ню Йорк в неделя вечерта, отидоха в нейното легло и отново се любиха, за да са сигурни, че магията няма да се загуби в апартамента й. Чарлс дори реши, че е още по-добре.
— Между другото — той се преобърна сънено след това и й прошепна, — уволнена си, Грейс.
Тя тъкмо се унасяше, но при думите му се сепна. Какво й казваше той? Защо го правеше. Тя погледна уплашено.
— Какво? — почти изкрещя Грейс в тъмното и той изненадан отвори очи. — Какво искаш да кажеш?
Тя го гледаше втренчено.
— Чу ме. Уволнена си.
Той се усмихваше щастливо.
— Защо? — Тя бе на път да се разплаче. Беше й приятно да работи за него, особено сега, а същата седмица предстоеше да се върне на работа. Не беше честно. Какво правеше той?
— Не спя със секретарките си — обясни той и после се ухили доволно. — Не ме гледай толкова уплашено. Имам на ум нова работа за теб. Едно стъпало по-високо или на мен поне така ми се струва, зависи как го приемаш ти. Какво ще кажеш да станеш моя жена? — Той бе съвсем разбуден вече, а тя се вцепени. Трепереше, когато го попита:
— Сериозно ли говориш?
— Не. Шегувам се. А ти какво си мислиш? Разбира се, че говоря сериозно. Ще приемеш ли?
— Наистина? — Тя не можеше да повярва, гледаше го с недоверие, а той й се смееше.
— Разбира се, че наистина!
— О-о!
— Е?
— С удоволствие. — Наведе се и го целуна, а той я сграбчи пламенно.
13
Грейс повече не се върна на работа, те се ожениха шест седмици по-късно, през септември. Заминаха за две седмици на меден месец в Сейнт Бартс, после тя премести малкото си вещи при него. Чарлс обитаваше малка, но много елегантна градска къща на Шейсет и девета улица в Източен Ню Йорк. Живееха там от седмица, когато се стигна до първия им спор, който обаче доста се разгорещи. Тя настояваше да се върне на доброволната работа в „Сейнт Андрю“, той се страхуваше и искаше да я спре.
— Да не си луда? Помниш ли какво се случи последния път, когато отиде там? Категорично не! — Той беше непреклонен. Можеше да прави каквото поиска, но не и това. Нямаше намерение да промени мнението си.
— Това беше злополука — продължаваше да настоява тя, но Чарлс се заинати още повече.
— Това не беше злополука. Тези жени имат опасни съпрузи. А ти ги съветваш как да се отърват от тях и онези типове като нищо ще тръгнат след теб, както стана със Сам Джоунс. — По това време за нападението срещу Грейс и убийството на жена му и децата му той вече бе получил по-лека присъда от очакваната и дори щеше да бъде освободен по-рано от затвора. А доколкото им бе известно, вече бе в Синг Синг. — Няма да отидеш. Ако трябва, ще разговарям с отец Тим, Грейс, забрави за това.