Читать «Горчива орис» онлайн - страница 160

Прекараха Коледа в Сейнт Мориц, а на Великден искаше да я заведе на Хаваите, но вместо това отидоха в Палм Бийч, защото беше по-близо, а тя бе вече в седмия месец.

Караше лека бременност и всичко вървеше гладко. Докторът малко се безпокоеше какво ще стане с таза й при раждането. Ако се появяха признаци дори за най-малката опасност, щяха да й направят цезарово сечение. Ала Чарлс отхвърли тази възможност, обещаваше да присъства и през май двамата тръгнаха на курсове в болницата „Ленъкс хил“. Тя вече бе обзавела детската стая и двамата се разхождаха дълго нощно време по Медисън авеню или по Парк авеню, говореха за живота си, за добрата си съдба, за бебето. Все още не можеха да го приемат реално и двамата бяха учудени, че, поне в леглото, миналото й никога не ги безпокоеше.

Веднъж той я попита как би се чувствала, ако историята излезе наяве — за баща й, за затвора, и тя честно му отговори, че би й било много неприятно.

— Защо? — Тя не можеше да разбере по каква причина й задава този въпрос.

— Защото понякога тези неща се разкриват — философски отбеляза той.

Бе научил това от предишния си брак, от постоянното й присъствие на първата му жена в таблоидите. Техният развод бе отразен нашироко, писаха какво ли не — че жена му се дрогира, че е лесбийка, че той бил педераст. Накрая изведнъж ги оставиха на мира и всеки тръгна по пътя си. Ала историята на Грейс би била несъмнено далеч по-интересна за вестниците, ако се разкриеше. За щастие и двамата не бяха обект на общественото внимание, не бяха такива видни личности. Той бе просто обикновен гражданин, тъй като отдавна не бе женен за звезда, а Грейс бе просто негова съпруга. Всичко бе наред.

Получи първите болки, когато една вечер се прибираха към къщи. Гледаха витрините по Медисън авеню, когато коремът я присви. След малко тя разбра какво става. Обадиха се на лекаря и той им каза, че има още време, защото първите бебета обикновено се раждат по-бавно.

— Добре ли си? — пита я Чарлс хиляди пъти, докато тя лежеше на леглото, гледаше телевизия и ядеше желирани бонбони. — Сигурна ли си, че това трябва да правиш? — попита я той нервно.

Чувстваше се ужасно стар, когато я гледаше, страхуваше се, че може да страда или да роди, преди да са напуснали къщата. Напоследък коремът й изглеждаше огромен. Ала тя изглеждаше спокойна докато гледаше по телевизията любимите си предавания, пиеше джинджифилово пиво и ядеше сладолед. Чак към полунощ започна да изпитва по-силни болки и докато траеха, дори не можеше да говори, тогава той разбра, че е време да я отведе в болницата и да се обади на лекаря.

Позвъни му отново и той му поръча да тръгват. Когато Чарлс й помагаше да слязат по стълбите, тя му се сопна няколко пъти, а той й се усмихваше. Това бе нещо истинско. Съвсем скоро щяха да имат бебе. Най-вълнуващата случка в неговия и в нейния живот. А когато я вкараха в родилното, тя бе се успокоила, но вече бе стресната колко много боли при контракциите и колко силни са те. Накрая в два след полунощ тя се задъхваше и се оплакваше, че не може да издържа повече.