Читать «Горчива орис» онлайн - страница 156

В края на следващата седмица Чарлс я заведе в Хамптънс. Отседнаха в уютна малка странноприемница, а уханието на морето бе омайващо. Пристигнаха късно вечерта в петък и тя го накара да я заведе на разходка на плажа, нищо че беше с патерици. Седна на пясъка и се вслуша в шума на океана, а той се настани до нея.

— Не знаеш колко прекрасно е за мен. Преди да дойда в Ню Йорк, никога не бях виждала океана.

— Почакай само да зърнеш Мартас Вайнярд.

Той й обеща да я заведе там за Деня на труда, ала тя продължаваше да се тревожи за бъдещето им. И какво щяха да правят следващата седмица, когато тя се връщаше на работа? Трябваше да запазят връзката си в тайна. Мисълта за това й бе странна. Не беше още любовна връзка, но бе нещо много повече от приятелство.

— За какво мислиш? — попита я той спокойно, докато седяха в тъмнината на плажа.

— За теб — провокира го тя, но на него и това му бе приятно.

— Какво за мен?

— Мислех си кога ли ще спим заедно — рече тя простичко, а той я загледа смутен.

— Какво означава това? Между другото — усмихна се той, — смятах, че вече го правим. Ти дори хъркаш понякога.

— Знаеш какво имам предвид. — Тя го побутна леко и той се засмя. Беше толкова прекрасна.

— Искаш да кажеш… — Той вдигна вежди и се престори на изненадан. — Да не би да предлагаш…

— Да, така мисля. — Изчерви се тя. — Вчера се видях с ортопеда и той ми каза, че съм добре… сега ни остава да се притесняваме за главата, а не за таза ми.

Чарлс започна да се смее, беше благодарен, че имаха на разположение всички тези седмици, за да се опознаят, без да им пречат усложненията от нейното минало и техния сексуален живот. Беше минал малко повече от месец, а имаха чувството, че са били винаги заедно. Бяха напълно непринудени и отпуснати един с друг.

— Това покана ли е? — попита той с усмивка, която би разтопила всяко сърце, а нейното отдавна копнееше за него и като го гледаше, направо се предаде. — Или си играеш с мен?

— Може би и двете. — Ала тя мислеше за това от няколко дни и бе решила да опита. Трябваше да знае какво ще се случи и дали има шанс за бъдещето.

— Да не би това да е сигнал, че трябва да скоча от горещия пясък и да те повлека за косата към нашата стая, като зарежа патериците ти тук?

— Звучи привлекателно. — С нея той се чувстваше млад, въпреки сериозността на миналото й тя го караше да се смее непрекъснато и това му допадаше. Беше толкова различно от времето с първата му жена. Тя беше много напрегната, погълната от себе си и нервна. С Грейс животът бе съвсем различен. Тя бе спокойна, интелигентна, пожертвователна и грижлива. Беше преживяла толкова много и въпреки това бе мила и нежна. А имаше и чувство за хумор.