Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 24

— По-късно — рече Белсън, почти подскачайки в нетърпението си. — Ще ми кажеш по-късно. Трябва да довърша една лента. Направих всички изчисления…

— Но става дума за буболечките!

— Това също, глупако! — ми изкрещя Белсън. — Над какво друго очакваше да ме намериш, че работя? Знаеш, че не мога да рискувам да дойдат тук. Няма да ги оставя да ми отнемат всичко, което съм направил.

— Но, Белсън…

— Виж тази машина — ме прекъсна той, посочвайки една от по-малките. — Нея трябва да използваме. Захранва се от батерия. Виж дали можеш да я поместиш до вратата.

Той се засуети около машината за запис, после седна пред нея и започна бавно и внимателно да манипулира с клавиатурата. Машината отвърна с мъркане и тракане, а светлините й замигаха.

Видях, че няма смисъл да се опитвам да му говоря, преди да си е свършил работата. Имаше разбира се известен шанс да знае какво прави, да е измислил някакъв начин или да защити тези машини, или да спре буболечките.

Отидох до машината, която ми посочи. Беше по-тежка, отколкото изглеждаше. Започнах да я тласкам. Местех я само с по няколко инча наведнъж, но продължавах.

Внезапно, както я тласках, без да питам разбрах какво замисляше Белсън.

Учудих се как сам не съм се сетил за това. Защо и Доби с всичките си приказки за А-бомби също не се беше сетил. Разбира се, трябваше да се сети човек като Белсън с неговото странно хоби.

Идеята бе така стара, до такава степен част от магическото минало, че бе почти странна, но щеше да свърши работа.

Белсън стана от машината и свали от нея една ролка с лента. Побърза към мен и коленичи до машината, която бях изтласкал почти до вратата.

— Не мога да бъда сигурен какво точно представляват — ми каза той. — Разбира се зная, че са с кристален строеж, но точно какъв? И така, трябваше да изработя един вид подвижно устройство, излъчваща вълни със свръхзвукова честота. Надявам се, че някъде в този диапазон е тази, която ще попадне в резонанс с кристалната им структура, каквато и да е тя.

Той отвори една секция в малката машина и започна да прокарва лентата в нея.

— Също като цигулката, която счупила чашата — казах аз.

— Класическият принцип — изсумтя нервно той. — Виждам, че си чувал за него.

— Всеки е чувал — казах аз.

— Сега, слушай ме внимателно — рече Белсън. — Трябва само да натиснем този бутон и лентата ще започне да се движи. Този уред контролира силата на звука и е нагласен на максимум. Ние ще отворим вратата, ще хванем машината от двете й страни и ще я носим, докато можем. После ще я оставим. Искам да я приближим до тях.

— Не твърде много — го предупредих аз. — Буболечките току-що убиха едно куче. Няколко от тях го удариха и минаха през него без да спират. Те са живи куршуми.

— Такива си ги представях — облиза пресъхналите си устни Белсън и посегна да отвори вратата.

— Само минутка, Белсън. А имаме ли право?

— Право за какво? — попита той.

— Право да убиваме тези същества. Те са първите пришълци от друга планета, дошли да ни посетят. Много бихме научили, само ако можехме да поговорим с тях…